* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Тръгнала ми Божа майка,
да си търси малко момче,
малко момче приличничко.
Изходила от край земя
от край земя до край земя.
Не си срещна малко момче,
малко момче приличничко.
Най си срещна ясното слънце.
Проговаря Божа майка:
- Ой те тебе ясно слънце
ти като изгряваш от край земя
и залязваш до край земя
не срещна ли малко момче
малко момче приличничко.
Отговаря ясно слънце:
- Ой те тебе Божа майко,
аз като изгрявам от край земя
и залязвам до край земя
не си срещнах малко момче,
малко момче приличничко.
Най си срещнах Крали Марко
как се бие с керван турци,
с керван турци - анадолци.
Раниха го седемдесет,
седемдесет люти рани,
люти рани крушумови.
Ка го раниха, коня падна
от коня падна, долу седна.
Долу седна, чадър метна.
Де се е зело сурой орле
сурой орле, ушо кушо,
ушо кушо, лятно пиле.
От де кацна на чадъра,
на чадъра, на дръвцето.
Отговаря Дели Марко:
- Ой те, тебе, сурой орле,
сурой орле, ушо кушо,
не ми кацай на чадъра,
на чадъра, на дръвцето.
Още ми държи дясната ръка.
Ще си извадя тънката сабля,
ще ти отрежа сурова глава.
Как го зачуло сурое орле,
саде клепна, горе хвръкна,
че си отиде татък долу
татък долу влашката земя.
Криле клепна, долу кацна.
Че набрало седемдесет,
седемдесет люти билки
люти билки куршумови.
Криле клепна, горе хвръкна,
че си отиде при Дели Марко.
Криле клепна, билки спусна.
Билки спусна, Марко се опусна,
че си взема седемдесет,
седемдесет люти билки,
люти билки куршумови,
че ги превърза и горе стана,
горе стана, кон възседна.
Възседна го, препусна го,
че си стигна керван турци,
керван турци - анадолци.
По-много ги с коня газеше
по-малко ги със сабя сечеше.
Та се спровикна Крали Марко:
- Ой те, тебе, сурой орле,
де си само да дойдеш,
че та каня побратима,
ще те даря добра дарба,
добра дарба седемдесет,
седемдесет турски леша.
По-малкото месо да ядеш,
по-многото кръв да пиеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.