* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Събрали се отбор момци, Коладе ле,
на раздори Димитрово, Коладе ле,
отбор момци коладници,
на ред седят, на кръст пият.
Залива им Божа майка,
залива им, ем ги пита:
- Ой ви, вази, отбор момци,
отбор момци коладници.
Вий ходите вред по света,
вред по света и по селата,
не видяхте ли мойта синка,
мойта синка, мой Димитърча?
Отговарят отбор момци:
- Да го видим не го знайме,
не го знайме, ни познайме.
Отговаря Божа майка:
- Мойта синка твърде й лична,
твърде лична та прелична -
на чело му тъмен месец,
на гърди му ясно слънце,
снагата му й напръскана
ситни звезди светливички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010