* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Загуби си стара майка,
стара майка малко момче;
че си тръгна да го търси
от край земя до край земя.
Не си видя нийде ми нищо,
най си срещна ясното слънце.
Как го срещна, за него пита:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
като изгряваш от край земя,
като залязваш накрай земя,
не видя ли мойто момче?
Отговаря Ясното слънце:
- Да го видя, не го познавам,
най си видях Дели Марка,
Дели Марка баш гявурина,
аз го видях татък долу,
татък долу в Анадола -
бой се бие с керван турци,
керван турци анадолци;
как се бие, тъй се рани
седемдесет люти рани,
люти рани куршумени;
как се рани, слезе с конче,
слезе с конче, заби колче.
Свърза конче, метна чадърче
легна отдолу болен да лежи.
Отде се взе сурлово орле,
сурлово орле, лятно птиче,
че му кацна на чадърче,
на чадърче, на дръвцето.
Спровикна се Дели Марко:
- Ой те, тебе, сурлово орле,
не ми кацай на чадъра,
на чадъра, на дръвцето -
йощ ми държи дясна ръка,
ще си извадя тънка сабя
ще отсека сурлова глава!
Че си отлетя сурлово орле,
че си отиде в росно ливаде,
че си набра седемдесет билки,
седемдесет билки, куршумени,
че ги свърза по перцата,
по перцата, по крилцата,
та си отиде при Дели Марка,
гдет го остаи, там го завари,
там го завари в трева обрасла,
кончето му режди, тупти,
режди, тупти, гладно и жадно.
Че му спусна до седемдесет
седемдесет билки крушумени,
че ги свърза по раните.
Кат ги свърза, че си скочи,
че си скочи Дели Марко,
метна чадърче, отвърза конче,
отвърза конче, възседна го,
възседна го, препусна го.
Че си стигна керван турци,
че си стъпка керван турци,
по-малкото със сабя изсече,
по-многото с кон завлече.
Че се спровикна Дели Марко:
- Ой те тебе сурло орле,
дето си, тука да стоиш,
да те нахраня с турско месо,
ний с тебе братя да бъдем,
братя да бъдем, братя да станем!
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.