|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
- Ой, слънце, слънце, ясно греилце,
море, като грееш толкоз високо,
толкоз високо, та нашироко,
море, да не виде моего сина,
моего сина - Дели ми Марко?
Ясното слънце тихом говори:
- И да го видя, не го познавам.
Маркова макя тихом говори:
- Ой, слънце, слънце, ясно греилце,
моего сина личен, приличен,
на глава носи дор зелен калпак,
на кръстом паше чифте пищови,
на рамо рами тънка ми пушка.
Ясно греилце тихом говори:
- Ой, бабо, бабо, Маркова макя,
ей де го видех, тука ми долу,
тука ми долу във Анадола -
там се биеше със три ми момка,
все млади турци, все еничери,
Дели ми Марко в кръв е останал...
Каваклия, Лозенградско - Турция, зап. в Лъджакьой, дн. Баня, Бургаско;
коледна - на момък (Стоин-ИЗТр., № 310 - "Дели Марко се бие").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|