* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Изгряла е ясна зора
из хубава Влашка земя,
то не било ясна зора,
я най било Маркова маля,
та си тръгна да си търси,
да си търси сина Марка.
На път среща граматиче,
и отговаря граматиче:
- Ой те, тебе, Маркова мале,
от де идеш, де отиваш?
Отговаря Маркова маля:
- Тръгнала бях да си търся,
да си търся сина Марка,
не видя ли моя Марко?
Отговаря граматиче:
- И да видя, не познавам.
Отговаря Маркова маля:
- Моя й Марко личен-приличен,
по плещите ясно слънце,
по ръкави ясен месец,
по полите дребни звезди.
Отговаря граматиче:
- Видях го, видях, Маркова мале,
от черкова излизаше,
в манастири влизаше
да венчава млади булки,
да кръщава дребни деца.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.