|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Разсърдил се Даньо юнак,
добър, ей, Даньо юнак,
на майка си, на баща си,
че не са го млад сгодили,
сгодили и оженили.
Че си влезе в тъмен яхър,
че си изведе хранен коня,
назоби го жълто жито,
напои го ройно вино,
оседла го жълто седло,
препаса го пъстри смоци
и го възседна, че го пусна,
че го пусна дълго пъти.
Че отишъл татам долу,
татам долу, в долна земя,
да се бие с друга вяра,
с друга вяра, турска вяра.
Тръгнала е Даньовата,
Даньовата стара майка
да си търси Даньо юнак.
Вървяла, що вървяла,
срещнала е сиво орле.
Отговаря Даньовата,
Даньовата стара майка:
- Ой те, тебе, сиво орле,
като хвърчаш нависоко,
като гледаш нашироко,
не видя ли мойта синка,
мойта синка Даньо юнак?
Отговаря сиво орле:
- И да го видя, не познавам.
Отговаря Даньовата,
Даньовата стара майка:
- Ой те, тебе, сиво орле,
мойта синка е твърде личен,
на чело му ясно слънце,
на гърди му голям месец,
по снага му дребни звезди.
Отговаря сиво орле:
- Ой те, тебе, Даньова майка,
снощи видях твойта синка,
твойта синка, Даньо юнак,
татам долу, долна земя,
бой се бие с друга вяра,
с друга вяра, турска вяра,
надвиват го, надвива ги.
Тука пеем, Бога славим!
Глушник, Силистренско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|