* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Тръгнала е, Коладе ле, Маркова мама, Коладе ле,
да си търси своя синка,
своя синка, Марко юнак.
Ходила е, търсила е,
нийде не го й намерила.
Срещум среща ясното слънце.
Отговаря Маркова мама:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
не видя ли мойта синка,
мойта синка, Марко юнак?
Отговаря ясното слънце:
- И да го видя, не го познавам!
Отговаря Маркова мама:
- Мойта синка твърде й личен,
твърде й личен, ем приличен -
на чело му озлачено,
озлачено ясното слънце,
на гърди му притъкано й,
притъкано й ясен месец,
на плещи му притъкано й,
притъкано й ситни звезди!
Отговаря ясното слънце:
- Твоя синка, той замина,
той замина ей надолу.
Биеше се с анадолци,
избил бяше двеста, триста,
ранил беше дор седемдесе.
И пак си седи под син чадър,
и си пие върла ракия,
и си яде шаро агне,
и си пие крондир вино!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010