* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Замъчи се Божа майка, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа, Коладе ле,
да си роди Боже чедо.
Родила го, изгубила го;
тръгнала й да го търси,
срещнала й тумба момци,
тумба момци коледари.
Срещнала ги, попитала ги:
- Ой ви, вази, тумба момци,
тумба момци коледари
видяхте ли моя сина?
- И да го срещнем, не го познаваме.
- Той е личен: на гърди му ясен месец
на глава му рой звездици!
- При ковача кон ковеше,
кон ковеше, кон яздеше.
Колко трева по полето,
толкоз имане в таз къща.
Колко звезди на небето -
толкоз здраве на тез стопани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.