|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
- Пиле кукувиче,
като кукаш, пиле,
зиме край морето,
лете край селата,
не видя ли, пиле,
моя сина Марко,
Марко Кралевики?
Отговаря пиле,
пиле кукувиче:
- Аз не съм го видял,
а най съм го чувал,
Марко яде, пие
с хора граничани,
те си Марка думат:
"Марко, остани ни,
Марко, пристани ни!
Марко, ще ти дадем
мома граничанка."
Марко хора дума:
"Хора граничани,
няма ви остана,
няма ви пристана.
Аз ще ида, хора,
при моята майка.
Мойта стара майка,
стана девет години,
черни кърпи носи,
кърпа се додира,
тя не я опира,
мене жив жалее.
Моите мили братя
се кавали правят,
правят, не ги свирят,
мене жив жалеят.
Моите мили сестри
се на хоро ходят,
ходят, а не пеят,
мене жив жалеят."
Дюлино, Варненско; на моабет и субат (СбНУ 63, № 712).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|