|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Завила се вита ела,
Коледо ле, Коледо,
то не беше вита ела,
ами беше Божа майка,
Божа майка на път стои,
там си чака своя син.
Отдолу иде дружина,
сбор дружина, сбор войници.
Божа майка подпитва:
- Хей дружина, виждахте ли
моя син Костадин?
Отговаря сбор дружина:
- И да видим не го знаем.
Отговаря Божа майка:
- Моя син Костадин
и е личен, и преличен -
на гърди му - ясен месец,
на чело му - върло слънце,
на плещи му - безброй звезди,
Отговаря сбор дружина:
- Видяхме го, Божа майко,
тата долу в Анадола
там си коня той ковеше,
до три моми, до три ели -
първа мома кон държеше,
втора мома плочи реди,
трета мома кладенци бие,
наша дарба тя се знае -
превит кравай, карда вино,
карда вино, бърде ракия.
Колко звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!
Бохот, Плевенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|