* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Изгуби си Маркова майка,
край горица, край зелена,
изгуби си Марко юнака.
Тръгнала я да го търси,
на път срещна ясната зора;
запитала ясната зора:
- Ти кат грееш тъй нависоко,
тъй нависоко, тъй нашироко,
ти не видя ли моя Марко?
Отговаря ясната зора:
- И да го видя, не го познавам.
Отговаря Маркова майка:
- Моят Марко, личен, приличен -
на чело му ясен месец,
на гърба му ясно слънце.
Отговаря ясната зора:
- Видях го, видях, татък долу,
татък долу в Анадола,
татък долу да се бие,
да се бие с триста турка,
хем се бие, хем ще надвие;
ранили го с триста рани,
хем се бие, хем ще надвие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.