* * *

Лютица Богдан

Седна Марко да вечеря
с негова стара майчица
и с негов по-стар бащица,
с негово булче хубаво,
с негово мъжко детенце.
Като вечеря вечеря,
той се под мустак подсмива.
Маркова стара майчица,
а тя си Марко думаше:
- Синко льо Марко, синко льо,
като вечеря вечеряш
що се под мустак подсмиваш?
Нали майци си на вечеря,
нали тейно си на старост,
нали на булче на младост,
нали на дете на глупост;
нали че си нямаш нийде никой -
нито сестра, ни мил братец?
Имаше една сестрица,
една сестрица Димана -
и ней открад отвлякоя,
та ми я никой не видя...
Марко мами си думаше:
- Майно льо стара, драгайо,
кога ме питаш, да кажа
що си вечеря вечерям
и се под мустак подсмивам -
нито майци си на вечеря,
нито тейно си на старост,
нито на булче на младост,
нито на дете на глупост,
но че си нямам, майно льо,
че нямам нийде никого -
ни сестра, ни мил братец;
имал съм една сестрица,
една сестрица Димана -
и нея открад откраднаа,
та ми я никой не видя.
Хабер ми й дошло, майно льо,
от Влашко и от Богданско,
от Ибришина войвода
и от сестра ми Димана,
че й сестра ми добила
еднинко мъжко детенце;
на мене са го кръстили,
на мене име, бре, Марко!
Та ще да ида, майно льо,
на дете пелеш да си дам
дур едно златно кръстченце.
Ибришина войвода,
той ми й юнак над юнак -
Къра Влашко й заробил,
триста й булки харесал;
техните мъже той изкла,
с глави им дувар направи,
на едно място, майно льо,
той ми й гидик оставил,
пък мойта й сестра харесал,
за стопанка я й вземал.
Триста й булки харесъл,
той ги робини направил -
даде им, бре, черни платна,
на бял ги Дунав платна,
на бял ги Дунав запрати
черни платна да белят,
та бели да ги направят.
Като зачу Марково булче,
то си Марко думаше:
- Либе ле Марко, либе ле,
тук седи, либе, не ходи
при Ибришина войвода,
че цялото Кара Влашко
той е, либе ле, заробил.
Триста й булки харесал,
техните мъже той изкла,
глави им дувар направи,
на едно й място само
тамка гидик останало -
и твойта глава ще вземе,
гидикът да си догради.
Лютица Марко думаше:
- Ще ида, мари, ще ида.
Стани ми конче изведи,
оседлай го, обедлай го -
турни седло като сребро,
турни юзда като звезда,
па ще да стана, да ида.
Марково булче хубаво,
то си Марко послушало,
па стана, конче изведе,
оседла го, обедла го -
турна седло като сребро,
турна юзда като звезда.
Доде му конче оседла,
със сълзи му грива обля
и си на конче думаше:
- Конче ле, вирогонче ле,
много ти се моля, конче,
дано ми либе отървеш
от Ибришина войвода!
Че Ибришина войвода,
той ми й юнак над юнак -
Къра Влашко й заробил,
триста й булки харесал,
тийните мъже той изкла
и тий робини направи.
Тийните мъже той изкла,
с глави им дувар направи,
на едно място гидик оста -
на мойто либе с главата
гидик да се не догради!
Па ми стана юнак Марко,
та се на кончето качи.
Веднъж ми й Марко викнал,
викнал, та се провикнал -
и две планини премина;
когато Марко повтори,
на трета ми той отиде;
га потрети, на бял Дунав отиде.
Тамка ми Марко завари
до триста млади робини,
дека ми белят, бре, черни платна,
та бели да ги направят.
Той на робини думаше:
- Ой си ви вази, невести,
кога ви питам, кажете,
де седи Ибришин войвода?
А невести му думаха:
- Юначе, чуждо чуждинче,
я стой, не питай за Ибришина войвода,
че Ибришина войвода,
той ми й юнак над юнак -
цяло й Къра Влашко заробил,
та нази той хареса,
нашите мъже той изкла,
с глави им дувар направи;
на едно място й гидик остало -
твойта глава да не вземе,
гидикът да си догради!
Пък нази той е заробил,
черни платна да белим
та бели да ги направим!
Лютица Марко се разсърди,
па на невести думаше:
- Невести, млади, хубави,
кога ви питам, кажети -
много ли й юнак Ибришин войвода?
Тия на Марко думаха:
- Ой те тебе, юначе,
га ни питаш, да кажим
много ли й юнак Ибришин войвода!
Че видиш ли тоз мермер камък,
де белим триста черни платна -
той го дига дур до бели гърди!
И Марко ми се разсърди,
той се от конче приведе,
та ми обзе, бре, мермер камък,
па го в Дунава захвърли,
па ми обзе черни платна,
та ги из Дунава захвърли,
па на невести думаше:
- Ой си ви вази, невести,
коя отдето й дошла,
пак там да си иде!
Па ми тръгна из друмове.
Той срещна младо ораче,
па на ораче думаше:
- Ораче младо, ораче,
кога та питам, кажи ми -
де седи Ибришин войвода?
А ораче му думаше:
- Ой си те тебе, юначе,
не питай за Ибришин войвода -
за него никой не мой да пита,
на неговите порти
не може никой да тропа.
Я повърви по-нагоре,
ти ще найдеш Ибришин войвода -
дувари му са от човешки глави,
портите му - от човешки ребра.
Той повървя по-нагоре
и намери Ибришину дворове,
па му на порти потропа.
Ей че излезе сестра му Димана,
излезе със три алайки -
първа алайка пред нея метеше,
втора - полите й дига,
трета й детенце носеше;
та па ми Марко посрещна,
та ми го в къщи уведе.
Готвила й манджи всякакви,
нагости го, напои го,
с руйну го вино напои.
Па ми се Марко, бре, опи,
па легна Марко, та заспа.
Тя му ръцете вързала
с девет пасма коприна,
а пък краката - с дребни синджири.
Ей че си дойде Ибришин войвода.
Тя Ибришину думаше:
- Ти ходиш, либе, на лов,
аз ловът в къщи улових!
Като ми влезе във къщи
Ибришина войвода,
той го със крак подритна.
Марко си трепна, събуди -
синджирите се скъсаха,
пуста коприна не можа,
а му до кокал потъна,
на ръце до кокалите.
Ибришин сабя извади
главата да му отреже,
гидикът да си догради.
Той се Ибришину молеше:
- Недей ми главата тук ряза,
че кой ще да те види,
че ми си главата отрязал?
Изведи ме на голям пазар,
във тая узун чаршия;
качи ме на високи чардаци,
тамка ми главата отрежи -
да види мало и голямо
къкъв си юнак погубил!
Послуша го Ибришина,
та па ми Марко изведи,
на голям пазар заведи
във тая узун чаршия.
Качи го на високи чардаци,
там да му главата отреже -
да види мало й голямо
къкъв и юнак погубил.
Той се пак Ибришину молеше:
- Ой те тебе, Ибришин войвода,
недей ми главата тук зима,
че има мало й голямо -
народът ще се изплаши,
нази щът люто да кълнат,
под провъл ще си останем...
Изведи ме на широко поле,
там ми главата отрежи.
Ибришин ми го послуша,
изведе го на широкото поле.
Марко Ибришину думаше:
- Ибришине войводо, войводо,
изкопай дупка до пояс,
та ме в дупка зарови,
па ми донес мъжко детенце,
та пелеш да му подаря
дур едно злато кръстченце,
че й на мене кръстено,
на мени, а бре, Марко!
Ибришин ми го послуша,
изкопа дупка до пояс,
па го в дупка зарови.
Па ми отиде, отиде,
донесе мъжко детенце.
Той се пак Ибришину молеше:
- Моля ти се, Ибришин войвода,
отвържи бъри лявата ръка,
да бръкна в куюни джобове,
да извадя злато кръстченце,
на дете да го закача!
Ибришин ми го послуша,
отвърза му лявата ръка.
Той бръкна в куюни джобове,
извади злато кръстченце.
Доде кръстче на дете закачи,
той ми на крака подскокна,
та се из земя измъкна.
Доде се Ибришин усети,
той си саблята измъкна
и си коприна отряза,
и другата ръка отвърза,
та па си обзе саблята,
па се по поле разигра,
па си Ибришину думаше:
- Ай сега, Ибришин войводо,
да видим кой е юнак над юнак!
Па се на ляво завъртя,
па се на дясно обърна -
Ибришину глава отряза.
Па му обзе главата,
та я занесе, занесе,
та си гидикът догради.
Марковата сестрица,
тя ми из пенджури гледаше
дали й Марко главата.
Не било Марко главата,
на на Ибришин войвода.
Марко във къщи увлезе,
па си й хванал сестра си,
та й очите извади;
наметнал й дисаги божишки
и й даде блюдо просешко,
та па си й кай:
- Да ходиш, мари, да просиш,
да просиш, да се мъчиш,
да знаеш и да помниш
кога си брат си вързала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009