|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лютица Богдан
Седнал Панайот да яде,
да яде, още да пие,
с неговата стара майчица.
Като ядяха, пиеха,
Панайот дума мама си:
- Мамо ле, стара майчице,
защо съм, мамо, самичък,
нямам ни братец, ни сестра?
Панайотовата майчица,
тя на Панайот думаше:
- Панайоте, Панайоте,
ти имаш сестра Маламка,
но та се, мама, ожени,
през девет села далече,
за Радион баш хайдутин.
Станало е девет години
на гости не е идвала.
Радион е баш хайдутин,
дворът му е, мама, уреден,
с човешки глави ограден...
- Майно ле, стара майчице,
аз ще ида да я навестя.
Майка му не го пускаше,
но той нал не я послуша.
Тръгна Панайот, отиде,
през девет села далече,
на какини си на гости.
Като на порти похлопа,
и му Маламка отвори.
Брата си срещна, посрещна,
и хубаво го нагости.
Маламка брат си думаше:
- Я легни, братче, почини.
Легна Панайот, позаспа.
Че го сестра му овърза,
ръцете, още краката.
Че се Радион завръща
и му Маламка думаше:
- Главата е вече готова,
да си дворито оградим.
Стреснал се, че се събуди,
Панайот, братец Маламки,
и се назад повърна...
Ветово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|