* * *

Лютица Богдан

Манчо майка си питаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
дали н'имах и аз брат,
дали н'имах и аз сестра?
Мама на Манчо думаше:
- Имаш, Манчо ле, сестра,
ами й твърде далеко -
тий там хора ядат и колят.
- Ай, мамо, аз жа отида.
Че си наместил кончето,
кончето и седлото,
и на кончето дисаги,
че тръгнал да отодя.
Като стигнал у сестрини си,
на вратнята похлопал.
Сестра му го извикала,
у дълбоки пивници го укарала,
с копринени въжа го свързала.
Като Ярабин си дошъл
от вънат да улови,
Манчювата сестра казала:
- Ярабине, холън, Ярабине,
ти за вънат ходи, вънат не улови,
пък аз у дома седях
и вънат си улових.
А да го видиш у пивници,
ам да н' го, холън, заколиш,
че ми й брат.
А че той като отишъл там,
искал у пивниците да го заколи.
Манчо му се молил:
- Ярабине, холън, Ярабине,
тук не ма, холън, заклавай,
мойто кърви е много,
пивницата жа ти напълни.
Извади ме навън, Ярабине,
на мегдану сред село
да ме види мало и голямо.
Ярабин си Манчо послушал,
на мегдана сред село го занесъл
и като започнал да го коли,
Манчо пак му се моли:
- Ярабине, холън, Ярабине,
не ме, холън, тука коли,
тук има и деца, и булки,
много жа се уплашат.
Я да ме, Ярабине, занесеш
на голямата вода,
там кървито жа влезе у водата,
кървито жа се умий.
Като стигнали при водата,
Манчо му се примолил:
- Ярабине, холън, Ярабине,
отпусни ми правата ръка,
па ми стегни лявата,
та да се аз прекръста
и да се на Бога помоля.
Аче Ярабин го послушал,
стегнал му лявата ръка,
па му отпуснал правата.
Па той я умъкнал,
че си извадил сабята,
че главата на Ярабин отрязал
и се назад повърна.
На портите си похлопал,
че сестра му си главата подала,
че той й главата отрязал,
че ги у дисагите огудил
и ги на майка си занесъл:
- Я, мамо, излез да видиш,
какъв хабер ти нося
от кака и от гаго.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009