* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие,
на тънки дълги трапези.
Майка му диван седеше,
червено вино налива
в чаша, в бюлюрена.
Кат яде Богдан, кат пие,
Богдан се манко позасмя.
Майка Богдана попита:
- Синко Богдане, Богдане,
като ядеш, синко, кат пиеш,
що се, Богдане, позасмя,
дали на моите гостби,
или на моите старини?
Богдан майка си продума:
- Аз не се смея, мамо ма,
нито на твоите гостби,
нито на твоите старини,
най ми на ум подойде
за мойта сестра Миланка.
Знаеш ли, майко, помниш ли
преди осемнайсет години,
кога от Будим дойдоха,
от Будимграда голяма
Миланка сестра да искат,
а ти я, мамо, не даваше,
но тя те тебе не слуша,
за Будимграда замина?
На ум ми, мамо, идеше
из малко да си изскоча,
главата да й отрежа.
От тогаз, майко, до сега -
осемнайсет години минаха,
на гости не съм й аз ходил,
сега ми на ум дойде
на гости да й отида.
Майка му се зарадвала
и на Богдана продума:
- Синко Богдане, Богдане,
като в Будим отидеш,
какъв армаган ще ми донесеш?
Богдан майка си думаше:
- Армаган ще ти донеса
до две червени ябълки.
Майка му се зарадвала,
тя му кончето оседла.
Богдан кончето възседна
и си за Будим замина.
Като из Будим вървеше,
из Будим из чершията,
сестра му го е срещнала,
срещнала и го познала
по бащина му прилика.
Тя на Богдана продума:
- Добре си дошел, Богдане,
я хайде да те заведа
в моите къщи големи.
Че го Миланка поведе
и го у дома си заведе,
тя на Богдана продума:
- Богдане, братче по-малко,
я си, Богдане, полегни,
че си, Богдане, изморен.
Миланка булка хубава,
тя му дебело постлала
и го хубава завила,
че легна Богдан, позаспа.
Тя му краката свързала,
краката за прозорците.
Неин Стамат се завръща,
Миланка Стамат думаше:
- Стамате, любе Стамате,
осемнайсет години минаха
как сме се двама събрали,
навън не бях излизала,
днес из града излязох,
един ми лов улових,
моето братче Богданчо.
Ако ти е сабята ръждива,
ела я в него ти утрий.
Стамат си в къщи, бре, влезе,
Богдан за коса улови
и си сабята извади,
главата да му отреже.
Тресна се Богдан, събуди,
понечи Богдан да стане,
а краката му свързани.
Богдан се жално замоли:
- Зетко Стамате, Стамате,
недей ми глава отрезва,
най ме, Стамате, отведи
в Будима града голяма,
там ми главата отрежи
да гледа мало и голямо
как зет шурея си коли.
Ах, че го Стамат послуша,
че го в Будима изведе,
в Будим на чершията,
трап до колене изкопа
и го с камъни залости,
и си сабята извади
главата да му отреже.
Богдан се жално замоли:
- Зетко Стамате, Стамате,
не ми главата отрязвай,
най ми кавала донеси,
кавала от дисагите
да ти, Стамате, посвиря.
Стамат му кавал донесе,
започна Богдан да свири.
Стамат се малко загледа,
Богдан из трап изскочи,
че му сабята улови
и му главата отреза,
и се назади повърна.
Миланка го на порти чакала
и на Стамата думаше:
- Любе Стамате, Стамате,
отряза ли му главата?
Богдан сабя извади,
че й главата отряза.
Двете глави той взема
и ги в дисаги той тури,
и се назаде повърна.
Майка му го на порти чакала
и на Богдана думаше:
- Богдане, синко Богдане,
какъв ми армаган ти носиш?
- Ази ти армаган донесох -
до две червени ябълки.
Майка му в дисаги бръкнала,
не е ябълки извадила,
най им е главите извадила.
Тя на Богдана думаше:
- Що им главите отряза?
Богдан майка си думаше:
- Ако аз не ги убиех,
те мене щяха да убият.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009