* * *

Лютица Богдан

Седнал е Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие
с неговата стара майка,
с неговата вярна стопанка
и с неговите дребни дечица.
Както си Богдан седял и пиел
и се под мустак позасмял.
Мама на Богдан думаше:
- Богдане, синко Богдане,
дали се на мен смееш,
на русата ми бяла коса
или на моята старост.
Богдан на майка си продума:
- Майко ле, старо майко,
аз на теб не се смея.
Снощи си, мамо, ферман получих,
ферман от гаго Радин -
три коли направил
и трите кули изкарал,
на всяка метър маждрак,
на маждрака човешки глави забити,
третата кула изкарана,
една му глава трябвала
да си кулата изкара
и тя била, мамо, мойта.
- Не слушай, синко, гаго си Радин,
няма при него да ходиш
среща да правиш.
Богдан мама си не слуша,
че при майстор чилингира
отиде да си сабя поръча -
педя и румиц широка,
девет педи дължина.
Та си сабята запаса
и кобур чифте пищови,
и замина гато си да дири.
Вървял що е вървял,
стигнал в едно дере.
Заварил триста млади робини,
бели платна белели.
Като си Богдан видели,
те на Богдан продумали:
- Махай се, юначе, от тука
ние си войвода Радин имаме.
До три кули направил,
на всеки метър маждрак,
на маждрак човешки глави набити.
Третата изкарана, недоизкарана -
една му глава трябва
и нея да си изкара,
и тя да не бъде твоята.
Богдан на робини продума:
- Можете ли да ми кажете
за неговата сила юнашка?
Робини на Богдан отговарят:
- Ето този камък мраморен
дето си платна сбиваме,
той на обед идва
и с него си сила опитва.
Като го хване
и според пояс го издигне
и го на земята слага.
Богдан се за камък хвана
да си опита силата
според гърдите издигнал,
като го в земята удари
на половин камък в земята затъна.
Робини на Богдан думаха:
- Ой те тебе, юначе непознато,
ти ще ни от Радан избавиш,
но когато у тях отидеш
да не си портите наближаваш.
Защото много невинни глави
през портите са падали,
портите с кърви облени.
Богдан си конче възседна
и за Радинови отпрати.
Като си порти наближил
и се провикнал:
- Како ле, като Тодорке,
я излез порти ми отвори
девет години стана
от както си се оженила,
нито вие сте идавили нито аз.
Сега на гости ви идвам.
Сестра му чула, но не излязла.
Той си конче назад подръпна,
та го силно измушка.
Конче силно полетя,
през дувар прескочи.
Докато си конче застана
от краката му искри изкачаха
и от покрив керемиди падали.
Кака му Тодорка зачула
и на двори излязла,
и на Богдан казала:
- Добре дошъл, братко Богданчо,
не съм те чула кога си дошъл.
И го в къщи покани,
и го нагости, и вино извади,
но у виното афион сложила,
та си Богадн опила.
Богдан легнал и заспал,
тя вземала сиджир окови,
та краката му вързала,
ръцете му с канап вързала
и се провикнала:
- Де гиде, либе Радине,
ти на дребен лов замина,
дребен лов да биеш,
ловът сам у дома дойде,
да дойдеш, да го убиеш.
Веднага Радин дошъл,
като си прага преминал,
Богдан се събудил
наведнъж ритнал
и синджир окови изпокъсал.
Понечил ръце да избави -
канап се у кокъл орязъл,
не можал ръце да избави.
Тогава на крака той скочил:
- Я стой, гаго Радине,
я стой, не ми главата отрязвай,
нали знаеш че сме юнаци,
нашата кръв надалече стреля,
детето ви Богданчо
ще го кръвта опръска
и ще се уплаши.
Я ме жив остави,
сред града да ме изкараш,
там ми глата отрежи
да видят хората,
че си юнак над юнака погубил.
Радин Богдан послушал,
че го насъбрал и сред града закарал,
там да му главата отреже.
Богдан пак се замолил:
- Стой, гаго Радине,
тук не ми главата отрязвай
тук има жени всякакви,
дето те проклинат.
Я ме извън града изкарай,
трап ми до кръста изкопай,
до кръста да ме заровиш.
Радин Богдан подбира
и извън града изкара,
трап му до кръста изкопал
и го до кръста зарови.
Тогава Радин сабя изтеглил,
Богданова глава да сече.
Богдан заплакал и думал:
- Я стой, гаго Радине,
нали знаеш, че сме християни
и ми ръцете освободи,
кръст да си направя,
на Бога да се помоля,
тогава ми главата отрежи.
Радин му ръцете освободи,
Богдан кръст не направи,
на Бога не се помоли,
силно ми рипна и от трап изскочи,
и се върху Радин той хвърли,
и обратно назад подкара.
Като през града минаха
мало и голямо се чудеше -
как Богдан се от Радин избави
и обратно назада Богдан Радин кара.
Като у тях отиват,
като го сестра му видяла,
тя на Богдан продума:
- Богдане, братко Богдане,
на едно сме сърце лежали,
избави ме, братко, отвърви ме,
от Радин страшен хайдутин,
кандисах, братко, сандисах
кървави саби да изтривам,
кървави ризи да пера
и човешки глави
на маждраци на набивам.
Тогава Богдан продумал:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
ето ти белата в торбата.
Силно си сабя замахна,
Радиновата глава отсякъл
и нейната коса хвана
и нейната глава отряза
и ги в торбата сложи.
Чуди се Богдан, мае се,
детето какво да прави,
ако го живо остави
нали ще да расне порастне
на вуйчо си ще отмъсти.
Решил и неговата глава отрязал,
и я в торбата сложил,
триста робини освободил.
Като си у тях отива,
на майка си казал:
- Три риби, майко,
армаган ти нося,
но ако заплачеш и твойта там ще отиде,
ако се засмееш нищо няма да ти кажа.
Тя от уста се засмяла
и от сърце заплакала:
- Гага си и сестари си заклал,
какво искаш от това детенце,
от това малко грешенце.
Богдан на майка си думаше:
- То ще расте порастне,
на старини дето ще ми отмъсти,
за това реших и него да погубя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009