* * *

Лютица Богдан

Богдан цървули обува,
майка му стои над него,
чаша ракия подава.
Богдан ракия изпива
и се под мустак подсмива:
- Когато кака женехте,
вие я, мамо давахте
на Латин, млада войвода,
аз каил, мамо, не ставах,
ази си, мале, помислих:
И ази ще си порасна,
млада войвода ще стана,
със батя ще се намразим,
намразим, ще се убием.
Ази си, мамо, пораснах,
млада войвода постъпих.
Ще се войводски аз стегна
и у какини ще ида,
ще ида да се похваля,
дето войвода аз станах
и да ги, мамо, поканя
на гости и на повратки.
Че са войводски той стегна
и си кончето извади,
извади и го възседна,
възседна и го препусна,
и у какини си отиде.
Като на порта похлопа,
похлопа, Богдан, повика,
кака му на двор седеше,
но не се кака обажда,
обажда, не го посреща.
Богдан са люто разсърди
и си кончето издръпна,
издръпна и го изджаска,
та му сърдито подсмръкна,
та си у двори прескочи.
Кака му Богдане думаше:
- Добре ми дошел, Богдане,
Богдане, мило какино,
я си кончето завържи,
че ела в мази дълбоки,
та да се, кака, почерпим,
почерпим, поприказваме,
че стана девет години,
както не сме се виждали!
Извади кана и повтори.
Ах, че се Богдан понапил.
Кака му дума Богдану:
- Богдане, я легни, кака,
докато дойде бате ти!
Че легна Богдан и заспа,
кака му крака свързала,
крака му в яки синджири,
ръце му кранче копринено.
Ето го и Латин идеше,
Тя на Латина думаше:
- Латине, пръвна пръвнино,
девет години как стана
млада войвода все търсиш,
аз си войвода улових.
Извади сабя френгия
да му главата отрежеш!
Латин си сабя изважда
и си у маза отива,
силно си врата отваря,
Богдан се от сън събужда.
Богдан се молба помоли:
- Латине, зетко Латине,
тук ми глава не отрязвай,
че няма никой да види,
най ме сред село занеси,
сред село на мегданите,
там ми главата отрежи,
да види мало и голямо
кой е юнак над юнаците!
Като го Латин подкара,
доде го сред село закара,
мало се и голямо събрало,
а Богдан пак се замоли:
- Латине, зетко Латине,
тук не ми главата отрязвай,
че има жени и деца,
ще се, Латине, изплашат,
грехове ще си набереш,
най ме сред гора занеси!
Латин Богдана послушва
и го сред гора закарва.
Богдан се молба пак моли:
- Латине, зетко Латине,
много ме, зетко, послуша,
и сега да ме послушаш.
Не ми главата отрязвай,
най ме край село занеси,
край село, край Марна река,
там ми ръцете отвържи,
да си рубата съблека,
да я, Латине, харижа
на твойто момче Богданчо,
дето и на мене кръстено,
кат мен войвода да стане!
Латин Богдана послушал,
край Марна река закарал
и му ръцете отвързал.
Богдан си кървите измил,
как си Латина докопал
и го в земята ударил,
Латин си на място остава.
Сам му главата отрязал
с негова сабя френгия
и в какини си отива,
и на кака си думаше:
- Како ле, мари, душманке,
туй ли ти бе ихтибаря,
ихтибаря, мари, черпенто?
И нейната глава отрязва,
двете у дисаги ги слага
и ги на конче премятва,
и си кончето възсяда,
бързо си у тях отива.
Мама го отдалеч посреща
и за какини му запитва,
той й дисаги подава
и си кончето обръща,
във дружината си отива.
Мама му главите кат вижда,
викнала й и заплакала,
Богдана люто кълнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009