* * *

Лютица Богдан

Заправил ми е Радичко,
заправил кале голямо,
от хора и от лешове,
от хора, от човешки глави.
Една му глава не стигна,
калето да си доправи.
Радичко хабер изпрати,
до шурея си Богданчо -
Богдан на гости да иде,
със него да се побори.
Който когото надвали,
главата му ще отреже,
калето да си изкара.
Богданчо хабер получи
и у кака си отиде,
на кака си повика:
- Како ма, како Милице,
стани ми порти отвори.
Кат' го й кака му зачула,
веднага навън излязла,
викнала и заплакала
и на Богданчо продумала:
- Туй ще ний, кака, виждане,
виждане и събиране!
Кат го свако му зачува,
веднага навън излезе.
Че се сборили, сборили,
Богдан свако си надвали
и на свако си продума:
- Свако бе, свако Радичко,
ако ти глава отрежа
кака вдовичка ще остане,
дете сираче ще остане.
Да знаеш, свако, и помниш -
със шуря шега не бива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009