* * *

Лютица Богдан

Вакрил на мама думаше:
- Мама льо, мила мамо льо,
Великден дойде, мамо ма,
Великден, ден личен Гергьовден,
всекимо гости дойдоха
нам няма гости да дойдат,
дали сме, мамо, сиромаси,
или сме, мамо, без рода?
Мама Вакрила думаше:
- Синко Вакриле, Вакриле,
що рода да си нямаме,
нито сме сине, сиромаси,
нито сме сино без рода,
ти имаш сестра Еленка,
ала е твърде далеко -
през девет села в десето,
през девет гори зелени
и четири реки дълбоки.
Сино Вакриле, Вакриле,
тя е за имот сърдита,
бащино тежко имане.
Ти имаш конче хранено,
синьо си седло оседлай,
живи го змийки препаши,
иди, сестра си доведи,
та да я, сино, познаеш
и мама много е затъжена.
Стоян си мама послушал,
изкара конче хранено,
та си го Стоян оседла,
та се на конче възметна,
и в Еленкини отиде.
Еленка душа береше
и се на Бога предаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009