* * *

Лютица Богдан

Седнал е Богдан да яде,
да яде, още да пие
с негова стара майчица.
Майка му диван седеше,
Богдану чаша подава,
Богдан си чаша поема
и се подсмива под мустак,
Майка Богдана думаше:
- Синко Богдане, Богдане,
като си чаша поемаш,
що се под мустак подсмиваш
на мойте стари години.
Богдан майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
аз се на тебе не смея,
на твойте стари старини,
на твойте дълги години,
ами се смея, мале, на мене,
да стана, мале, като тебе,
да отгледам син като мене,
тъй диван да му постоя
и чашка да му подавам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009