* * *

Лютица Богдан

Събрал ми беше Радичко
дур седемдстотин юнаци,
до седемдесе изколил,
от мърши кале заправил,
със глави ще я доправи.
Една му глава не соса,
да си калето доправи.
Че пратил хабер Радичко
на шуря си, на Богдана:
"Де да е Богдан да дойде,
голяма гостба ще сложи,
Бодан на гостба да дойде!"
Чул беше Богдан и разбрал,
Богдан мами си думаше:
- Мамо льо, мила майчо льо,
свако ми хабер проводил,
голяма гостба ще прави
и мене вика на гости.
Богдану мама думаше:
- Богдане, синко Богдане,
кога се двама сберете,
голям ще помен сторите!
Богдан мама си не слуша;
че стана Богдан, че стана,
та влезе в тъмни яхъри,
извади конче хранено,
в сини й седла обседла,
с жълти й юзди обюзда,
с пъстри й смоци препаса,
че се на конче преметна,
препусна и си отиде
из дългото равно пъте,
из калното стръмно друме...
Вървял Богдан, извървял,
пристигнал е и привтасал
на Радичковите порти.
Отде го зачул Радичко,
че станал, холам, забягнал
със седемстотин юнаци,
сал двамата оставил,
да му портите отворят
и му главата отрежат.
Богдан на порти кликаше:
- Радичко зетко, Радичко,
ела ми порти отвори.
Никой Богдана не чува,
портите не му отваря...
Богдан си конче подбоде,
конче му порти прехвърли.
Двамата онез юнаци
със зла го среща посрещнаха.
Богдан си сабя изтели
и главите им отсече.
Че си излезе Еленка,
и на Богдана думаше:
- Богдане, брате Богдане,
станало й девет години,
откак за брата милея.
Я слез, братко льо, от конче,
че ела двама да идем
на наште хладни поници
със писаните пармаци,
на юнашките трапези,
да ядем, братко, да пием,
да пием, да се веселим;
станало й девет години,
откакто за вас милея.
Че са двамата отишли
на юнашките трапези.
Седяли, яли и пили,
пили и се веселили
цели три дни и три нощи.
Ни се Богданчо опива
нито от ройно ми вино,
нито от върла ракия;
най му се дрямка додряма
и на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
мене ми се додрямало,
аз ще си, сестро, полегна,
полегна още и поспя,
ти ми, сестрице, напълни
нащрапата с прясна вода -
кога се от сън събудя,
да си водица изпия...
Еленка дума Богдану:
- Веднъж си дойде у дома,
вино ли, братко, нямаме,
или ми бистра ракия,
та ищеш вода да пиеш?!
Че легна Богдан, та заспа.
Че си Еленка напълни
нащрапата с ройно вино,
че си виното магьоса...
Коги се Богдан събуди,
голяма жедост угади,
че си нащрапата изпи,
че го в главата удари...
Пак легна Богдан, та заспа.
Тогиз Еленка станала,
донесла черни синджири,
и му краката свързала,
за ръце му не стигнали.
Че взела килеп ибришим
и му ръцете свързала.
Тогиз навън си излезе,
че се Еленка провикна:
- Радичко, моя пръвнино,
ти стана, холам, забегна
със седемстотин юнака;
аз с мойта пуста женщина -
и ази лов си улових!
Че се Радичко завърнал.
Като се Богдан събуди
и си краката подръпна,
черни синджири изтроши;
кат' си ръцете подръпна,
ибришиму се не къса...
Синджиро се, холам, къса,
ала пустию ибришим -
ни се троши, ни се къса,
най му в месата потъва!
Дърпа се Богдан, мъчи се -
в алено кърве остана...
Тогиз Радичко достигна
да си Богдана улови.
Богдан Радичку думаше:
- Радичко, зетко Радичко,
и тъй щеш да ме заколи,
заколиш, да ме кайдисаш -
през пазарю ме закарай,
да гледа мало, голямо,
как зет шуря си ще коли;
отвън градо ме изведи,
до шия ми трап изкопай,
коги глава ми отсечеш,
коги ми трепне тялото,
да не се, холам, уплашиш!
Послуал го е Радичко,
че го поведе, изведе,
до шия му трап изкопа,
и с камъни го затрупа.
Пак му се Богдан примоли:
- Радичко, зетко Радичко,
ако н' ми вярваш десница,
барем пусти ми левица,
голяма прошка да земнеш.
Пак го Радичко послуша,
че му левица отпусти,
че се Радичко наведе
голяма прошка да земне.
Радичко гледа на ръка,
Богдан на ръка не гледа,
най се до сабя докачи.
Като се Богдан подхвърли,
камън'те горе фърчаха.
Тогиз го Богдан подбира,
напреде си го караше,
караше и го сечеше...
Че го Еленка съгледа,
и на Радичка думаше:
- Сечи, Радичко, колко мож,
моего брата Богдана!
Като си добре пригледа -
той не сечеше Богдана,
най сече Богдан Радичка!...
Ех гиди, пуста женщина,
скоро се, холам, обръща:
- Сечи, Богдане, колко мож,
мойо пръвнина Радичка,
станало й девет години,
от като за вас милея!...
Като се Богдан приближи,
остави, холам, Радичка,
че ми захвана Еленка -
на късове я сечеше
и по дървета качеше,
и на орлите думаше:
- Елате, орли, гарвани,
че яжте месо сестринско,
хранено с мъка сюрмашка,
гоено с кърви юнашки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009