* * *

Лютица Богдан

Седнал си е, аман, джанъм, Муса Кеседжия,
седнал си е ручок да си руча,
хем си руча, под мустак се смее.
Де го виде неговата майка,
тя му вели, вели и говори:
- Йой ле сине, Муса Кеседжия,
защо ми се под мускат подсмиваш?
Вечера ли ти, ле, не бендиса,
табият ли ти ми не хареса?
- Йой ле яно, яно стара майко,
вечера ти язе бендисувам,
и табият язе ти харесвам;
смея си се за моята сестра,
че отишла в арнаутско село,
че отишла за зюмбюл войвода.
Изведе си Муса Кеседжия,
изведе си враната коня,
та си бутна враната си коня,
та отишел в арнаутско село,
та отишел на Зюмбюл на порта.
Дваж почука, триж си порюкува,
та излезна неговата сестра,
та си вели, вели и говори:
- Кой си чука на нашите порти?
Проговори Муса Кеседжия:
- Йой ле сестро, сестро по-малката,
я си чукам на вашите порти.
Тя му вели, вели проговори:
- Йой ле брате, Муса Кеседжия,
из дет идеш, пак там да се върнеш,
ще излезе мое първо либе,
ще отсече твоя руса глава!
- Йой ле сестро, сестро по-малката,
повикай си твое първо либе,
да излезе вънка на портите,
да го питам, право да ми каже.
Тя повика нейното си либе,
тя повика, бре, Зюмбюл войвода,
та излезе вънка на портите.
Де го видя Муса Кеседжия,
та го кръпна за десната ръка,
заведе го в арнаутско поле,
та отсече русата му глава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009