* * *

Лютица Богдан

Седнал Митре с майка да вечерат,
вечерает, лакардии чинет:
- Ай ти, майко, ай ти, мила майко!
Как си немаф едно мило брате,
али брате, али мила сестра?
- Ай ти, Митре, ай ти, синко мили!
Али знаиш, синко, аль паметвиш,
кока беше, синко, плен по земи,
ти имаше една мила сестра,
мила сестра, моме Ангелина,
ти я плена Дервиш бег войвода.
- Ай ти, майко, ай ти, мила майко!
Не кажви ми кой ми я попленал,
тук' кажви ми кун къде отиде.
- Ай ти, Митре, ай ти, синко мили!
Той отиде преку Църно море.
- Ай ти, майко, ай ти, мила майко!
Ай меси ми пребела погача,
напълни ми две здравици вино,
яс ке одам сестра да я канам,
да я канам сестра на първиче,
бельки ке се писма заборает.
И си стана негва стара майка,
му омеси пребела погача,
му напълни две здравици вино.
И си явна своя бърза коня,
си се фърли в она Църно море.
Първи петли кога пропеа'е,
Митре беше стреде Църно море,
кога ми се зора обзорило,
си излезе на край на краище.
Тамо найде три млади робини
и им велит Митре добър юнак:
- А егиди три млади робини,
къде седит Дервиш бег войвода?
Тога велит три млади робини:
- Ай ти тебе, незнаена дельо!
Сами му се куки познавает,
пусти порти му се челико'и,
на бедени гла'и наредени.
Си отиде Митре дури тамо,
еднож клюквит, а два пъти виквит:
- А излези, моя мила сестро,
от' сум дошол, сестро, да те канам,
да те канам, сестро, на първиче!
Тога велит негва мила сестра:
- Не йе кабиль, брате, да ме каниш,
туку айде да се издумаме,
дур не дошол Дервиш бег войвода,
той йе сега в гори на лоенье.
Си отидве на диван високи,
си стави'е манджи господарски,
изва'и'е и бела погача.
Тога велит сестра Ангелина:
- Айде, брате, сега да поспиеш,
яс ке сторам голяма чудеса.
И си легна Митре да поспиет;
и си стана сестра Ангелина,
му фърлила дробнаго синджира,
си омеси пребела погачаа,
си я меси 'се от баль ваица.
И си дойде Дервиш бег войвода;
тога велит сестра Ангелина:
- Добре дойде, Дервиш бег войвода!
Ево имат три дни и три нокя,
къде шеташ низ гора зелена,
нищо лов ти не си уло'ило;
а я седам на диван високи,
голем лов я сум ти ула'ила,
моего брата, твоего душмана,
и го кладоф во дробна синджира.
Тога рече Дервиш бег войвода:
- А егиди хубава невесто!
Ай стави ми мало да ручаме!
Му я стави белана погача,
що ми беше се от бальваица
и му тури вино тригодишно,
а во вино бильки чемерлики,
се наруча Дервиш бег войвода
и си легна мало да поспиет.
И си стана млада Ангелина,
му нарани негва бърза коня,
му нарани сено чемерлио,
си отключи шарена ковчега
и си собра мало-много азно;
и си пойде при милото брате,
му извади дробнана синджира
и му рече сестра Ангелина:
- Стани, брате, сега да бегаме,
али сега, брате, аль никога!
И си стана Митре добър юнак,
и си зеде до два добра коня,
си побегна преку Църно море,
си найдо'е нивна стара майка;
как 'и виде нивна стара майка,
как 'и виде, начас душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009