* * *

Лютица Богдан

Седнал е Манол да яде,
да яде Манол, да пие,
с неговата стара майка.
Колко са яли и пили,
майка му чаша с вино налива,
Манол я вдига, изпива
и се под мустак подсмива.
Майка на Манол думаше:
- Ти като виното изпиваш
и се под мустак подсмиваш,
дали на мен се смееш,
на моите стари старини
старини, стари години?
Манол на майка думаше:
- Аз на теб се не смея,
а най ми на ум дойде
за мойта сестра Миланка,
дето я Радион открадна,
Радион - страшен хайдутин.
Станало е двайсет години -
нито на гости са дошли,
нито на повранки са дошли.
Стани, майко, ти стани,
шарена торба ти вземи,
какъв армаган ще изпратиш.
Аз ще на гости да ида
на мойта сестра Миланка.
Майка на Манол думаше:
- Тук седи, синко, не ходи.
Радионово село голямо,
радионови двори оградени
с човешки глави хайдушки.
Той ще те, синко, погуби.
На гости, синко, не ходи!
Тогава той си запява,
че взима торба през рамо,
прекрачи гори, балкани,
за радионово село да отиде.
Като радионово село наближи
край село голяма река течала.
Тръгнал по реката мост да търси.
Като по реката вървял
там намерил двама души,
двама души рибари,
риба да ловят.
Той на рибари думаше:
- Къде се минава тази река голяма?
Те го попитали:
- Къде ще отиваш, бе момче,
реката да минеш?
- Аз ще отида в радионово село голямо,
на Радион страшен хайдутин,
на него на гости ще отида.
Рибари думат на Манол:
- Не ходи, момче, в това село
при Радион страшен хайдутин.
Той ще те, момче, погуби.
Манол рибари не слуша.
Съблече дрехи младежки,
че си реката преплува.
Като се облече, в радионово село отиде,
при Радион - страшен хайдутин.
Вънка на порти похлопа
и на сестра си думаше:
- Я излез, сестро, я излез
брат ти на гости иде,
на гости и на повранки.
Тя му портите отворила
и се братски здрависали,
мазничко го посрещнала.
Манол на сестра си думаше:
- Къде е, сестро, Радион,
Радион - страшен хайдутин?
- Влез да идем ние вкъщи!
Радион отиде в гора зелена -
само една глава ни трябва
да си дворите доградим.
Дано се намери болярска глава -
да си дворите завършим.
И те вкъщи влезнали,
хапнали и пийнали.
Манол от дългия път
му се дрямка додрямало.
Сестра му думала:
- Легни си, братче, почини,
почини, малко позаспи!
И Манол я послушал -
легнал и заспал.
Толкоз е заспал, че сестра му
с девет го въжета вързала,
на ръце железни клещи сложила.
Вечерта, като се Радион
от гора завърнал,
ядосан, още белосан
дето не можал да намери
глава болярска да отреже,
да си дворите догради.
Жена му дума на Радион:
- Любе Радионе, Радионе,
не се, любе, ядосвай.
Брат ми Манол тук дойде.
Аз съм го, любе, вързала
и клещи на ръце сложила.
Радион във двора влезе.
Като при Манол отиде,
силно Радион извика.
Манол се от сън събуди.
Като рече Манол да става,
девет въжета парчета станаха,
пустите железни клещи,
в ръце до кокал потънаха.
Радион се ясно провикна:
- Ти си дошъл в двора ми,
да ми имота огробиш,
имота, още парите.
Сега ще ти главата отрежа!
Манол на Радион думаше:
- Как ще ми главата отрежеш,
като няма никой да види?
Ти впрегни кола биволска,
че ме на кола покачи,
че ме сред село заведи,
че се ясно провикай -
да чуе мало и голямо,
и там ми главата отрежи!
Радион на туй се съгласи,
че на кола го покачил
и го сред село извел,
и се ясно провикнал:
- Селяни и селянки,
гледайте го този хубавец!
Дошъл е във дворите ми
да ми имота огроби,
имота, още парите,
ама ще му главата отрежа -
да види мало и голямо,
че от хайдутин пари не се взимат!
Манол на Радион думаше:
- Зетко Радионе, Радионе,
като гледам народа -
тези млади булки и малки деца -
как ще ме пред тях заколиш?
Те ще се изплашат и ще пострадат,
ами както е колата впрегната,
подкарай руси биволи,
че ме в гората заведи,
че изкопай трап до гърди.
В трапа като ме сложиш,
тогава ми главата отрежи.
Радион и туй направил -
подкарал руси биволи
и си в гората отишъл.
До гърди трап изкопал
и си Манол той свалил.
Като в трапа влязъл,
Манол на Радион думаше:
- Зетко Радионе, Радионе,
клещи ми от ръцете свали -
на Бога да се помоля
по-бързо душа ми да вземе.
Като го в земята сложил,
сложил и го затъпкал,
клещите му от ръце свали
на Бога да се помоли,
на Бога душа лесно да даде.
Манол се на ръце повдига
и от гроба се измъкна,
и си Радион за гръклян хвана,
и му главата откъсна,
и я в торбата сложи.
И си в радионови двори отиде
и му главата наби на последния кол -
да си дворите догради.
И си в дворите влезе,
хвана сестра си Миланка
и й главата отряза,
и я в шарена торба сложи,
и си към село потеглил.
Като дворите наближи
и се на майка си ясно провикна:
- Излез, майко, ти излез,
да видиш мойта сестра Миланка,
какъв армаган ти изпрати!
Преди да види в торбата
Манол й дума продумал:
- Майко ле, стара майчице,
ако капка сълзи на очите ти видя,
главата ще ти отрежа!
Майка му като видяла и се засмяла.
Тогава Манол й разказал
какви мъки претърпял...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009