* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие
с негова стара майчица.
Мама му чаша налива,
Богдан си чаша излива
и се под мустак подсмива.
Мама му го попита:
- Що се, Богдане, подсмиваш
и си чашата изливаш
на мойте стари старини,
на мойте дълги години?
Богдан майно ле думаше:
- Дойде ми, майко, на ума,
кога бяхме мънички,
на пътя с пепел играехме,
на пътя купчинки правехме
с мойта сестра Иринка.
Че мина Радин войвода
и си открадна сестрата.
Ще ида да я потърся,
потърся, да я намеря.
И си в зимници той слезна,
хранено конче изкара,
кончето си оседла
и си сабята опаса.
Докато се на конче преметне,
полвинта път измина.
Като в селото той влезе,
на края - кладенче,
там млада булка завари.
Богдан невеста попита:
- Как ти е, булка, името?
Тя си му каза името.
Излязла Иринка - сестра му.
Тя го у тях заведе.
Радин из двори ходеше,
кат си Богдана той видя,
много се Радин разсърди.
Започнали борба да правят,
сестра си да оттърве.
Иринка се на висок чардак покачи
и се виком провикна:
- Дръж го, Радине, дръж го,
дръж го и го убий!
Като си зачу тез думи,
Богдан се много разсърди.
Извади сабя змиица
и се наляво завъртя,
и си Радина той закла.
Ирина се пак провикна:
- Дръж го, Богдане, убий го!
Като от чардак тя слиза,
и нейна глава Богдан отряза.
Главите в дисаги той сложи
и се на конче преметна.
Като у тях си отиде,
майка му го посреща и пита:
- Какво прави сестра ти Иринка?
- Много ти здраве изпрати
и тез две червени ябълки.
И й дисаги подаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009