* * *

Лютица Богдан

Седнал е Дели Марко да вечеря
сол, пипер на таларя
и се малко позасмива.
Майка му права стоеше
и на Дели Марка думаше:
- Защо се, майка, засмиваш?
Нали на мойте старини,
или на мойте чорби?
- Не ти се, мале, присмивам
нито на твойте старини,
нито на твойте чорби.
Мене ми е дошло на ума -
в сестра си Мана на гости да ида.
Майка му рано станала,
пита му топла опекла
и му кокошка сварила.
Хранено му конче оседлала,
докат му конче оседлала,
до три колана скъсала.
Тя на Дели Марка думала:
- Тука ще нещо да стане...
Дели Марко си хранено конче възседна,
право си в Манини отива.
Мана го насред двори посреща,
хранено му конче разходи
и го във къщи покани.
Че го нарани и напои,
шарени му дюшедзи постла
и пъстри възглавници подложи,
и на Дели Марка думала:
- Я легни, батко, та си позаспи.
Че легна Дели Марко, та заспа.
Мана му ръцете с синджири вързала,
краката му с букагии спънала
и се посред двора изправила.
Байчо му из порти идеше
и тя на него думаше:
- Днеска си на лова ти ходил
и никаква лова ти не уловил.
Я съм у село стояла,
голяма лова уловила -
брата си с букагии спънала.
Я да го ние заколим,
я да го ние погубим.
Сичкото имане за нас да остане.
Както си двамата хортували,
Дели Марко се сепна, та събуди.
Колкото си ръце теглеше,
дваж му се ръце пристягат.
Колкото си крака теглеше,
триж му се крака приключват.
И той на байчо си думаше:
- Я не ме, байчо, тука закаляйте,
че мойта кръв е много голяма,
на хората къщите ще извлече
и вазе бърже ще ви уловят,
ами ме на нива закарайте,
там да ви никой не види.
Мана си рано станала,
кола със боклук натовари,
брата си в боклука зарови.
Като на нива стигнаха
и той на байчо си думаше:
- Я не ме, байчо, тука закаляй,
че мойта кръв е много голема -
на хората нивите ще извлече.
Я ми голем трап изкопай,
мене ме в трапа зарови,
наоколо с камъни затъпчи.
Я ще се, байчо, помоля
да ми ръцете отвържеш
със тебе сбогом да взема.
И той като байчо си улови
дваж го в земята затъпка
и наоколо с камъни отъпка.
Право во Манини отива.
Мана си измикерки събрала
и насред двора хора направила,
че брата си погубила,
всичкото имане за нея да остане.
Като я Дели Марко улови
бели и гърди отряза
и ги във торба той пусна,
черни и очи извади
и ги във бъклица сложи.
Хранено си конче възседна
и право си в тях отиде.
Майка му насред двори посрещна
и на Дели Марка думаше:
- Защо си, мама, посърнал?
Дали се болен разболял,
или ти се е нещо случило?
Той на майка си думаше:
- Я виж, мале, Мана
какъв армаган ти е пратила -
две бели кокошки в торбата,
две черни череши в бъклица.
Бръкнала в торба да види -
Манини гърди във торба.
Дигнала вино да пие -
Манини очи в бъклица.
Викнала, та заплакала:
- Що не й глава отряза,
па да я тука донесеш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009