* * *

Лютица Богдан

Седнал е Манол да яде,
да яде Манол, да пие
с неговта стара майчица.
Майка му диван седеше,
бяло бакърче държеше
и в ръка чаша стъклена,
стъклена и билюрена,
на Манол вино налива.
Манол си вино пиеше
и са под мустак подмихна.
Маноловта майчица,
тя на Манол думаше:
- Маноле, синко Маноле,
що се под мустак подсмихваш?
Дали на мойте старини,
старини, стари години?
Манол майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
аз не се смея на тебе;
на ум ми дойде, мале мо,
за нашта сестрица Еленка,
дето я Радул открадна,
Радул ми баш хайдутина -
да ида, да я обида.
Че стана Манол, изведи,
изведе конче хранено,
че се на конче преметна
и в Еленкини отиде.
И на порти похлопа,
конче му с крака тропна -
Еленка чува, не излазя.
Манол го гнявно догневя,
още му мъчно домъчня,
че си портите подритна;
порти сред двори паднали,
тогаз си Еленка излезе
и на Манол думаше:
- Маноле, братко Маноле,
хай да те, братко, заведа,
в наште къщи долненки,
долненки и подподенки.
Не го Еленка заведе
в тяхни къщя долненки,
а го заведе в техните,
в техните изби дълбоки -
там си Манолчо затвори.
Като се Радул завърна,
Радул баш хйдутина,
Еленка дума Радуля:
- Радуле, първо венчило,
днеска в къщи кат' седях,
голяма лова улових
в нашите изби дълбоки.
Радул във изби си влезе,
на Манол ръце завърза,
там да му главата отреже.
Манол свако си думаше:
- Тук, свако, не ме колете,
че ще изплашим децата.
Че го Радул поведе,
че го сред село заведе,
на селската чешма голяма,
дет моми платна белеа,
булкити тънки дарове -
там да му глава отреже...
Манол свако си думаше:
- Ще ти се моля, свако бе,
и тука не ме заклавай,
ще изплашим момите,
момите, още и булките,
ще измърсим водата,
водата, още тревата.
Какво ще пасат агънца,
агънца и дребни теленца?
От там го Радул поведе,
че го в гората заведе -
там да му глава отреже.
Манол свако си думаше:
- Ще ти се моля, свако бе,
я ми ръцете отвържи -
да пия вода студена,
на Богу да се помоля,
кат ми глава отрежеш,
ази по-скоро да умра.
Радул си Манол послуша,
че му ръцете отвърза.
Ах, че го Манол залови,
сабяте му отзема,
че му глава отряза,
че се назад повърна
и на Еленка глава отряза,
и ги в торбата завърза,
и се на конче преметна -
право си в тях отиде.
Манолов'та майчица,
тя си на пътя седеше,
за Манол пътя гледаше.
Като си видя Манолчо,
още отдалек викна:
- Маноле, синко Маноле,
какъв армаган ми носиш
от твойте сестра Еленка?
Манол й торбате подаде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009