|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лютица Богдан
Седнал ми Богдан да яде
с неговата стара майчица.
Мама му въз него седеше,
котел с вино държеше
мярна му чаша прелива,
на Богдана я подава.
Богдан се в ляво повива
и се под мустак подсмива.
Мама Богдана думаше:
- Богдане, мама, Богдане,
на мене ли се присмиваш,
на мойте стари старини,
на моите дълги години?
Богдан мама си думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
аз не се на теб присмивам.
Кат седях, мамо, кат седях,
мене ми на ум наруми -
знаеш ли, мамо, помниш ли
ний когато бяхме мънинки,
че и ний си, мамо имахме
една сестра, мамо, Кинчица,
Кинчица, мандалинчица -
от тогаз не сам я аз виждал.
Знайш ли, мамо, помниш ли
кат я чичо ни открадна,
де гиди, Радко воевода?
Ще отида аз да я видя.
Че стана Богдан, че стана,
че качи конче хранено,
хранено, невъзсядано,
за тяхното село потегли.
Като край село наближи,
край село, край белянката,
момите платна белеха.
Ах, че Богдан запита:
- Де живей Радко войвода?
Те на Богдана отвърнали,
че не е Радко войвода,
ами е Радко хайдутин.
Радковото двори заградено
все с високи дъвари...
Кошов, Русенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|