* * *

Лютица Богдан

Седнала е Лютица Богдана,
снощи вечер да вечеря,
ем вечеря, ем под мустак се посмива.
Съгледа го старата му майка,
па на Лютица тихом отговаря:
- Ей те тебе, сино Лютице Богдано,
що вечеряш и под мустак се смееш -
дали ти е манджа неугодна,
или ти е вино не пригода,
или ми се на старостта смееш?
Отговаря Лютица Богдана:
- Ей те тебе, мамо, стара мале,
манджа ми е много на угода,
вино ми е още на пригода,
не ти ти се на старостта смея,
но мене ми наум дошло,
че кога бех дете пеленаче,
аз бех на дворът търкален,
при мене беше мойта сестра Мана.
В път помина Ойрадин войвода,
наведе се глава да ми вземе,
мойта сестра курва и кахпия,
тя Ойрадину тихом отговаря:
"Ей те тебе, Ойрадин войвода,
не взимай му клета руса глава,
айде, айде, и аз ще с теб да ида!"
Та отиде с Ойрадин войвода,
та ще ида да я търся.
Пак си дума на майка си:
- Ей те тебе, мамо, стара мале,
я си рани зарана по-рано,
та изкарай коня Шарколия,
напой го с вино тригодишно,
назоби го с този бели ориз,
че ще ида сестра да си търся.
Тя ранила неговата стара майка,
тя ранила зарана по-рано,
та изкара коня Шарколия,
напои го с вино тригодишно,
назоби го с този бели ориз.
Па се качи Лютица Богдана,
веднъж напна, три планини мина,
дваж се напна, шест планини мина,
триж се напна, девет планини мина,
па настана равно поле,
във полето - Будин града.
Там си видя жътваре на нива,
та си пита жътваре на нива:
- Ей ви вазе, жътваре на нива,
де седи Ойрадин войвода?
А тия му тихом отговарят:
- Ей те тебе, незнайно юначе,
върви, върви, ще го найдеш -
портите му саде от желязо,
дувари саде от чиляшки глави;
една глава не достига
дувари да си догради!...
А той дума на жътвари:
- Мойта ще глава да вземе,
дувари да си догради!...
И той вървя, вървя, та отиде
на Ойрадинови желязни порти,
па потропа на портите;
тя излезе неговата сестра,
посрещна Лютица Богдана,
на кон тури слама затучена,
него качи горе в одаи,
наточи му вино тригодишно,
та му тури билки всякакви,
дано се Лютица Богдан напие.
Па оплете от коприна канап,
та му ръцете назад върза,
па го хвърли в тевна тевница.
Ева че иде Ойрадин войвода,
и не носи нищо, низащо..
Мана му се много присмеяла:
- Ой те тебе, Ойрадин войвода,
ти си ходиш, и лов не си уловил,
а аз дома седя и лова съм уловила -
я си иди долу в тевни тевници,
та да видиш каква лова съм уловила!...
Ойрадин войвода влезе в тевни тевници,
та си видя Лютица Богдана,
глава да му уземе,
дувари да си догради.
Лютица Богдана тихом отговаря:
- Ой те тебе, Ойрадин войвода,
недей тука глава да ми вземеш,
но ме извади на пазарището,
на пазарището сред селото,
и там ми главата вземи,
та да види мало и голямо
как ще шурей от зетя си да погине!
Послуша го Ойрадин войвода,
та го на пазарището изведе,
на пазарището сред селото,
и му главата нави да я коли.
Лютица Богдана му се примоли:
- Ей те тебе, Ойрадин войводо,
я ми ръката разслаби,
ръката левичарката,
в десна пазуха да бръкна,
сърмено елече да извадя -
именцето да си подаря!...
Ойрадин му ръката разслаби,
ръката левичарката,
а той бе арен левичар,
та на Ойрадина саблята узе,
па му главата отряза.
Че стана, та отиде
във Ойрадинови палати,
та узе главата и на детето,
и на сестра си Мана безумна,
та па ги тури в дисаги,
та ги на майка си бакшиш занесе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009