* * *

Лютица Богдан

Събрал ми беше Радичко
дур седемстотин юнака,
и седемдесе той изклал,
от лешове кале заправил
и я със глави доправял;
една му глава не стига
да си калето доправи...
Радичко хабер проводил
на шуря си, на Богдана:
"Де да е Богдан, да дойде,
голям ще зяфет да сторя!"
Чул ми е Богдан и разбрал,
и на майка си той дума:
- Мамо льо, стара мамо льо,
хабер ми, мамо, пристигна
от нашия зет Радичка -
да ида, мамо, на гости,
голям ще зяфе направи...
Богданова мама думаше:
- Богдане, сине Богдане,
не отадяй, сине Богдане!
Като се двама сберете -
голям помен ще сторите!
Богдан мама си не слуша,
изведе конче хранено,
обседла и обюзда,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
и се на конче преметна,
и напред хабер проводи -
свако му да го посрещне.
Като хабера стигнали,
свако му, холан, Радичко,
той стана, вещи и забягна
във пуста гора зелена
със седемстотин юнака,
двама юнака оставил -
да си Богдана посрещнат,
да му портето отворят.
Като ми Богдан пристигнал,
няма кой да го посрещне.
Като до порта достигна,
и си кончето подбоде -
конче през порти префръкна,
там го юнаци срещнали.
Богдан се люто разсърдил,
извади сабя френгия
и на двама глави отсече.
Тогаз излягла сестра му
и на Богдана думала:
- Богдане, братко миличък,
станало й девет години,
както не сме се виждали;
след девет годин ти дойде
и голям помен направи...
Я слез, братко льо, от коня,
да ядем, братко, и да пием,
и вещи да се веселим!
Три дни са яли и пили -
нето се Богдан опива,
нето ми Богдан заспива...
След три дни Богдан поискал
студена вода да пие.
Сестра му, холан, Еленка,
грабнала стомна зелена,
донесла вода студена,
по-малко вода наляла
и по-млого билки турила.
Доде си Богдан той пийнал -
легнал и та й позаспал.
Сестра му, холам, Еленка,
тя си Богдана оковала,
крака му - ситни синджири,
ръце му - тенък ибришим,
че си навънка излягла
и се юнашки изпровикна:
- Радичко, пръвна пръвнино,
скоро ти тука да дойдеш -
аз си Богдана оковах!
Раичко се назад завърнал
и при Богдана отишъл,
извади сабя френгия,
Богданова глава да сече.
Богдан Радичкум думаше:
- Тука не ме, свако, заклавай,
тука, среди селото -
тук има дребни дечица,
ще видят, ще се изплашат,
по-голям грях ще направиш!
Отвън ме село изведи,
на широката морава,
до опас трап ми изкопай;
като ми глава отсечеш,
глава ми в трапа да падне
и кръвта ми в трапа да изтече!...
Отвън го село извели,
до опас трап му изкопали.
Богдан Радичкум думаше:
- Свао льо, свако Радичко,
десна ми ръка отвържи,
със тебе да се простиме,
тогаз ми глава отсечи!
Радичко Богдана послуша,
дясна му ръка отвърза.
Богдан на прошка не гледа,
Радичкова сабя изтегли
и му главата отсече -
глава му в трапа паднала.,
кръвта му в трапа изтекла...
Сестра му, холам, Еленка,
тя като отдалек гледаше,
към тях тичаше и викаше:
- Сечи, Радичко, Богдана!
По-близо като наближи -
не сече Радичко Богдана,
най сече Богдан Радичка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009