* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие,
с неговата стара майчица.
Като яде Богдан, като пие
и се под мустак подсмива.
Мама на Богдан думаше:
- Като ядеш, мама, като пиеш,
що се под мустак подсмиваш?
Дали ми са гостби вкиснали,
дали ми е вино вкотлено?
Богдан си на мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
не ти са гостби вкиснали,
най ми на ум дошло
за нашата сестра Еленка.
Станаха девет години
от както сме я, мамо, оженили.
Не ни е Еленка идвала
на гости и на повредки.
Ще стана, мамо, ще ида,
право у Еленкини ще ида.
Мама на Богдан думаше:
- Гаго ти голям хайдутин,
главата ще ти отреже!
Богдан мама си не слуша.
Извади конче алено,
с дребен го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
право какини си отиде.
Нали я няма кака му
гаго му чета прибира,
на Богдан ръце вързали
и му главата отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009