* * *

Лютица Богдан

Седнал е Дойчин, Дойчине,
да яде Дойчин, да пие
с негова стара майчица
и се под мустак подсмива.
Дойчиновата майчица,
тя на Дойчина думаше:
- Дойчине, сине Дойчине,
що се под мустак подсмиваш,
дали се смееш, Дойчинe,
на мойта проста вечеря
солена и пиперена?
Дойчин мама си думаше;
- Мамо льо, стара майно льо,
аз не се смея, майно льо,
на твойта проста вечеря,
а най се, мамо, подсмивам,
че днес хабер съм получил
от моя свако Радия,
Радия луда гидия.
Той си е къща заправил
все е глави лични шашки,
че му главите не стигат
къщата да си доправи
и мене, мамо, той вика
и мойта глава да вземе.
Че стана Дойчин, Дойчине,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
в синьо го седло оседла,
преметна сабя френгия
и се на конче покачи.
Право у Драгиеви отиде,
като на порти пристигна,
кака му порти отваря,
радостна, още засмяна.
Дойчин Копринке думаше:
- Како мо, како Копринке,
къде е свако Радия,
дали е на лов отишъл,
или на тежа печалба?
Кака му нищо не рече,
най го у изби уведе
и го със гостби нагости,
нагости, с вино напои,
Дойчин го дрямка налегна,
полегна Дойчин и заспа.
Копринка, булка хубава,
тя му ръцете вързала,
ръцете още краката
с ибришимови гайтани,
с девет го ключа заключи.
Радия като се върна,
тя на Радия думаше:
- Ти на лов ходиш, Радия,
а аз Дойчин съм вързала.
Кога у изби улезли
Дойчин Радия думаше:
- Свако льо, свако Радия,
туй не е свако юначество,
я ми ръцете отвържи,
ръцете, още краката,
да се двамата поборим,
да видим кой ще е по-юнак.
Че са Дойчин отвързали.
Борят се два дня и три дня,
борят се деня и нощя.
Коне със крака биеха,
а сабли огън хвъргаха.
Радия сабя развъртя,
на Дойчин конче разрани.
Я че са Дойчин разлюти,
разлюти още разгневи.
Тежа е сабя замахнал,
Радия от кон събори
и му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009