* * *

Лютица Богдан

Седнал е Богдан, Богдане,
да яде Богдан, да пие,
веселба да се весели.
Мама му диван седеше,
щъклена чашка държеше;
как я Богдану подава,
Богдан си чашка изпива
и се под мустак подсмива.
Мама Богдану думаше:
- Богдане, синко Богдане,
като си чашка поемаш,
що се под мустак подсмиваш?
На мене ли се присмиваш,
на моите стари старини,
на моите тежки трудове?
Богдан мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
не се на тебе подсмивам,
на твоите стари старини,
на твоите тежки трудове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когито бях аз мъничък,
във златни пеленки повит,
сестра ми, мамо, пристана,
сестра ми, мамо, Мандалина.
Тогиз се, мамо, аз молех,
д' ида, сестра си да върна.
Ако ме беше пуснала
със мойто конче хранено,
хранено, невъзсядано,
със сиво седло алено,
ако бях я аз пристигнал
със Сарафина войвода,
щях да ги, мамо, разсека
на дребни, мамо, парчета,
мръвка по мръвка разкъсам,
на сестра си аз главата
щях да ти, мамо, донеса,
тялото й щях да оставя
във честа гора зелена,
сал да си, мамо, повярваш,
че съм сестра си пристигнал...
Сега ми й мене наум дошло
въз тях, мамо, да отида,
да ида, мамо, да видя
зетя си Сарафина
и сестра си Мандалина -
какъв им, мамо, животът,
какв им, мамо, гечимят,
как ли си, мамо, живеят.
Мама му се й зарадвала,
че стана, джанъм, отиде
в техните хладни яхъри,
извади конче хранено,
хранено, пък некарано,
че го оседла, обюзда,
с руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби.
Че стана Богдан, че стана,
запъхна кобур пищови,
запаса сабя френгия
и вдигна пушка бойлия,
че си кончето възседна...
Доде си крака преметне,
през девет села премина
и във десето отиде
във Сарафинова града,
за сестра му попита:
- Де са тука, близо ли са
Сарафинови сараи?
На Богдана тихо думат
млади моми, млади жени:
- Те са близо, познават се -
дуварите мермерлии,
стрехите му куршумени,
вратите му са от злато,
мандалата все от сребро.
Чукна Богдан и похлопа,
че се обади сестра му,
отвори му, посрещна го:
- Ела, ела, мили братко,
в наште, братко, хладни механи
да ядем, да пийме.
Слезе Богдан от конче си,
че отишле в хладни механи,
че яли са, че пили са
тъкмо три дни и три нощи.
Че се опи млади Богдан,
че си сладко той позаспа.
Горе излезе Мандалинка,
че донесе яки въжа,
донесе ги и свърза го.
Спал е Богдан, събуди се,
потегли си дясна ръка,
потегли я, не се мести -
ръцете му завързани,
въжето в тях се врязало,
в тях се врязало надълбоко,
надълбоко в кокалите...
Стоя Богдан, лежа Богдан
тъкмо три дни и три нощи.
Завърна се Сарафина,
посрещна го Мандалина:
- Добре дошъл, Сарафине,
Сарафине млада войвода,
деня и нощя все си ходиш,
лов не можеш да уловиш,
а пък ази лов улових
във нашите двори широки -
ей го долу в хладни механи!...
Върви да видиш добре ли е?
Че отиде млад Сарафин,
че отиде, порти отвори.
Чудом гледа - Богдан вързан!...
Богдан тихо нему дума:
- Сарафине, Сарафине,
не ме тука ти затривай
в тези хладни тъмни механи,
на къра ме ти извади,
на къра, на полето,
да дойде мало и голямо,
да гледа чудо голямо -
какъв юнак се затрива!...
Че го Сарафина послуша,
изведе го на полето,
изведе го да го затрий.
Богдан Сарафину тихо дума:
- Сарафине, Сарафине,
веднъж ти се аз помолих,
и молбата ми послуша,
още веднъж ще се моля -
я си изкопай трап голям,
че краката ми зарови,
краката до колената,
че лесно се не затривам,
някого да не отрепем!...
Сарафин му трапа изкопа,
и му краката зарови,
краката до колената.
Богдан Сарафину тихо дума:
- Два пъти се аз помолих,
все молбата ми послуша,
още веднъж ще се моля -
отвържи ми ръчицата,
ръчицата коя да е,
да съблека елечето,
елечето сърмяното,
на сестра си да го харижа,
да ме знае, да ме помни!...
Сарафин му ръка отвърза,
да съблече елечето.
Не съблече елечето,
най си изскочи бърже от трапа
и си сграбчи Сарафина:
- Сарафине, Сарафине,
главата ти ще одера,
алено фехче да ти туря!
Че му одра той главата,
алено му фехче тури...
- Сарафине, Сарафине,
ръцете ти ще одера,
чепкен аба ще направя!
Че му одра, бре, ръцете,
чепкен аба му направи...
- Сарафине, Сарафине,
краката ти ще одера,
диш калцуни да направя!
Че му одра, бре, краката,
диш калцуни му направи...
И главата му отряза,
че въз сестра си отиде,
че й главата отряза,
в мешин ги дисаги тури.
Като го мама посрещна,
Богдан мама си думаше:
- Армаган ти проводила
дъщеря ти Мандалина -
до две ябълки червени!
Със ръце не са пипани,
със очи не са гледани...
Да сториш сърце каменно,
ябълки да си извадиш;
сакън да не си заплачеш -
и твойта глава отива!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009