* * *

Лютица Богдан

Богдан ми вино пиеше,
мама му диван седеше,
червено вино заливаше.
Богдан си вино изпива
и още се Богдан подсмива.
Богдановата майчица,
тя на Богдан думаше:
- Богдане, сино Богдане,
като си вино изпиваш,
защо се, сино, подсмиваш.
Дали се, сино, присмиваш,
на мойта стара старина,
дали се, сино, присмиваш,
дето ти диван стоявам,
червено вино заливам?
Богдан мами си думаше:
- Мале ле, мила мамо мо,
аз не се, мамо, присмивам,
дето ми диван стояваш,
червено вино заливаш.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
га сестра си, мамо, женехме,
сестра си, мамо, Минчица,
и аз бях, мамо, мъничък,
мъничък на три месеца.
Всичките венец дадоха,
мене ме не сайдисаха,
нито ми венец дадоха.
Мене ми, мамо, идеше,
от люлката, мамо, да сляза,
сватбата да изпреваря,
Филип Маджарин да кайдисам,
пък ми се кака досвидя.
Сега ще, мамо, да ида,
да ида, мамо, да видя,
дали й свако се юнак,
дали й от мене по-юнак.
Че стана Богдан, отиде,
изкара конче хранено,
с руйно го вино напои,
с сини го седла оседла,
че се на конче прехвърли.
Веднъж кончето посбута,
а дваж го Богдан посбута,
току край село засвари.
Край село река връеше,
триста ми булки перяха,
се на един камък бухаха.
Богдан на булки думаше:
- Добър ви вечер, триста булки,
като тристата перете,
що на един камък бухате?
Не знаете ли, холан, де седи,
де седи, Филип Маджара,
де седи, де му е къщата?
Булки на Богдан думаха:
- Юначе, младо юначе,
я върви вещ по нанагор,
там седи Филип Маджарин,
там седи, там му е къщата.
Портите му алтънени,
калдаръм-карагрошове,
и ние сме неговите слуги.
Виждаш ли холан, тоз камък,
дето тристата бухаме,
кат дойде Филип Маджарин,
с една го ръка улавя,
през три го села прехвърля.
И Богдан скочи от кончето,
с едно го пръстче улови,
през три къдълъка прехвърли,
и пак се на конче покачи.
Веднъж кончето посбута,
току край порти засвари.
Портите му алтънени,
калдаръм-карагрошове,
ала са порти заключени.
Богдан конче посбута,
конче през порти прескочи.
Като го видя кака му,
видя го, се зарадвала.
Засвири свирка сребърна,
всичките слуги дойдоха,
девет са крави заклали,
девет ми крави ялови,
девет пещи хляб пекли.
Седнали да ядат, да пият.
Че са пояли, попили,
три дня ми и три вечери.
Девет ми крави изяли,
девет пещи хляб яли.
Бъчва вино изпили,
бъчва вино и ракия.
Богдан навънка излезе,
че се ясно изпровикна:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
един път дойдох в сестра си,
и тя ще ме гладен изпроводи.
Де го е Минчица зачула,
зачула, каил не станала.
Минчица по двор ходеше,
ходи Минчица, хем плаче.
Циганки думат Минчица:
- Що по двори ходиш, Минчице,
хем ходиш, и хем плачеш?
Минчица е приказвала.
Циганки думат Минчица:
- И туй ли да те научим,
я смеси вино и ракия,
че си Богдана упой.
Богдан ще легне да заспи,
ти го, Минчице, овържи,
със ситни дребни синджири.
Като дойде Филип Маджара,
ти го, Минчице, прикажи,
и той ще да го кайдиса.
Минчица ги послушала,
смесила вино и ракия,
че си Богдана упоила,
и Богдан легна, та заспа,
и Минчица го върза, окова,
във ситни дребни синджири.
Я го Филип, де иде,
Минчица му приказвала.
Извади Филип сабята,
Богдана да си кайдиса.
Богдан се е от сън събудил,
и на свако си думаше:
- Свако ле, свако Филипе,
и ти, бре, ще ме кайдисаш,
мойта е кръв, бре, лошава,
всичките ще да измрете.
Засвири свирка сребърна,
всичките слуги да дойдат,
че ме занеси, занеси,
там долу в чаирите,
когато валят дъждове,
кръвта в село ще донасят.
И Филип Богдан послуша.
Засвири свирка сребърна,
всичките слуги дойдоха,
че го занесли там долу,
там долу, в чаирите.
Извади Филип сабята
Богдана да си кайдиса.
Богдан на Филип думаше:
- Свако ле, свако Филипе,
и ти, бре, ще ме кайдисаш,
засвири свирка сребърна,
всичкия народ да дойде,
да дойде, свако, да гледа,
как коли зетя шурята.
И Филип Богдан послуша.
Засвири свирка сребърна
и всичкия народ идеше,
най-подир идеше
и кака му Минчица,
с нейното малко момченце,
момченце на име Богданчо.
Извади Филип сабята
Богдана да си кайдиса.
Богдан на Филип думаше:
- Свако ле, свако Филипе,
дясна ми ръка отвържи
да си елечето съблека,
съблека да го харижа
на твойто малко момченце,
момченце, холан, Богданчо,
на мойто име кръстено.
И Филип Богдан послуша,
дясна му ръка отвърза.
Че грабна Богдан сабята,
че се на ляво развъртя,
дор се на дясно обърна
всичкия народ кайдиса,
току кака му остана,
кака му, и още свако му,
и ги засвърза за конче,
за кончето, за опашката,
и се на конче прехвърли.
Веднъж кончето посбута,
току се край тях засвари,
и си на мама викаше:
- Мале ле, мила мале ле,
стани ми порти отвори.
Кака ми, мамо, Минчица,
какъв ти армаган изпроводи,
дор две ми златни ябълки.
Мама му порти отвори.
Като майка му погледна,
и на Богдана думаше:
- Богдане, Бог да те убие,
ти защо закла кака си,
кака си, и още свако си?!
- Мале, мила мале ле,
аз, ка не бях ги кайдисал,
те мене щяха да кайдисат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009