* * *

Лютица Богдан

Седнал е Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие,
мама му диван седеше
и на Богдана думаше:
- Що не ядеш, синко, не пиеш,
и се под мустак подсмиваш,
що ми се, мама, присмиваш
на моите стари години,
дали ми й хляба ръженик,
или ми й вино кисело,
или ми й есте горчиво?
Богдан мама си думаше:
- Не ти се, мамо, присмивам
на твоите стари години,
нито ти й хляба ръженик,
нито ти й вино кисело,
нито ти й есте горчиво!
Мене ми й, мамо, хрумнало
ний нали, мамо, имахме
едни сестрица Енчица,
тя е далече женена.
Енчица, мамо да й тука,
веселба да се веселим.
Мама Богдане думаше:
- Иди я, мама, повикай
Енчица у дома да дойде.
Че избра Богдан, че събра
злато и сребро той събра,
на баш куюмджи отиде, (2)
изля чаша сребърна,
изля златна бъкличка,
Възседна конче хранено,
че у Енкини отиде,
че си я Богдан калеса,
у тях те си отидоха.
Седнали, яли и пили,
веселба се вселили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009