* * *

Лютица Богдан

Седнал ми й Богдан, Богданчо,
да яде, холам, да пие,
с негова стара майчица,
с негова булка Дивданка.
Богдан си чаша налива
и се под мустак подсмива.
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Синко ле, холам, Богдане,
ти кат си чаша наливаш
що се под мустак подсмиваш?
Дали на мойта старина
или на Божа трапеза?
Богдан мами си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш да кажа -
нито на твойта старина,
нито на Божа трапеза.
Мен ми много домъчня,
че имах, мамо, сестрица,
сестрица, мамо, Минчица.
Много я далеч дадохме,
в Арапин града голяма.
Хората, мамо разправят,
в Арапин града голяма,
голяма война имало,
голяма гладия станало.
Мене ми много домъчня,
да ида и да я видя,
как са, мамо, чичиня
със тия дребни дечица,
на тези кътлък години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009