|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лютица Богдан
Седнал ми, седнал Марко,
Марко ми суби пашата,
да яде, още да пие
с неговата стара майчица.
Тя му чаша налива и му я подава.
Марко ми суби паша,
чаша поема и се до уши засмива.
Мама на суби паша думаше:
- Защо си чашата поемаш
и се под мустак подсмиваш?
Дали се подсмиваш
на мойте стари старини
или на мойте грозни грозотии?
Мойте грозни грозотии
са седемдесет и седем.
Суби пашата отговаря:
- Пък аз се смея
не на твоите стари старини
не на твоите грозни грозотии,
защото те са Божа помилост.
Помниш ли, мамо, знаеш ли
кога имаше дъщеря Йона?
Тя беше стройна мома хубава,
атлазена рокля обличаше...
Ккога я съгледа руснака
на бял кон в двора влезе
и си Йона за дясна ръка хвана,
и я на коня качи,
и от тогава до сега -
девет години станало.
Сега, мамо, ми е писмо писала,
имала мъжка рожба.
Тебе те, мамо, кани
да й люлееш бебето...
Царев дол, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ). Мотивът е изменен почти
до неузнаваемост под влиянието на вероятно действителна местна случка от времето
на Освобождението (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|