|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лютица Богдан
Заправи Богдан калета
с човешки глави, хайдушки,
една му глава не стига
да си калето изкара
и на калето кубето.
Чуди се Богдан, мая се -
кой има глава най-лична.
Радан ми млада войвода,
той има глава най-лична,
негова глава той взе,
калето да си изкара
и на калето кубето.
Викна Грозданка да плаче:
- Байно ле, бате Богдане,
Богдане, Бог те убило,
ръцете ти да изсъхнат,
ръцете и двете!
Защо ме, бате, остави
клета вдовица да ходя
с две малки дечица,
малки и некадърни
и не стига ли, байно ле,
дето съм клето сираче,
а сега клета вдовица?
Буря, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|