* * *

Лютица Богдан

Вино пия тридесе дружина,
у дружина чаша погинала,
па хванаха клетва да се клънат,
кой у брата, кой у мила сестра.
Марко нема у що да се кълне,
он се закле у враната коня.
Дружина му клетва не приеха,
он се закле у острата сабя,
остра сабя студено железо,
враня коня кучешка нарана.
Па си ойде дома на дворове,
па на майкя потио говори:
- Леле, мамо, леле, стара мамо,
що не родиш, мамо, да породиш,
да породиш я брате, я сестра.
Собрахме се тридесе дружина,
у дружина чаша погинала,
па хванаха клетва да се клънат,
кой у брата, кой у мила сестра,
а я немам у що да се клъна.
Я се заклех у враната коня,
дружина ми клетва не приеха,
я се заклех у острата сабя,
остра сабя студено железо,
враня коня кучешка нарана.
Я майкя му потио говори:
- Леле, сину, леле, мили сину,
родила сам, сину, та не сам ли,
родила сам и брате и сестра.
Сестра ти е тънка Ангелина,
узел я е Орлятин войвода.
А Марко й потио говори:
- Леле, мамо, леле, мила мамо,
я ми справи тая враня коня,
омеси ми пребела погача,
наточи ми вино и ракия,
та ке идем у сестра на гости,
та да знам защо сестра имам.
Я майкя му потиом говори:
- Леле, Марко, леле, мили сину,
твоя сестра върла кеседжийкя.
Не слуша я Марко добър юнак,
па си яна бащината коня,
па си взема бащино оружие,
омеси му пребела погача,
наточи му вино и ракия,
па си ойде у сестра на гости.
Ка го виде сестра Ангелина,
измеша му вино и ракия,
та опои Марко добър юнак,
на гуша му два ситни синджира,
на ръце му двое белегии,
на подзе му трое букагии.
Извика си сестра Ангелина,
извика си колку що си може:
- Таком Бога, Орлятин войвода,
ти си идеш у гори на лова,
па не можеш лова да уловиш.
Я си седим више на чардаци,
па си мога лова уловити.
Дочул си я Орлятин войвода,
па си дойде из гори од лова,
я оня му потио говори:
- Таком Бога, любне Орлятине,
я си земи тиа влашки ножи,
та погуби Марко мило брате!
Послуша я Орлятин войвода,
Марко му се милно-мално моли:
- Катум Бога, зетю Орлятине,
не губи ме на твой чардаци,
твой чардаци кърви ке утанат,
но ме снеси доле на дворове!
Я сестра му потио говори:
- Катум Бога, любне Орлятине,
ти не слушай Марко мило брате,
оно тебе връло ке измаме.
Не слуша я Орлятин войвода,
та го снесе на рамни дворове,
Марко му се милно жално моли:
- Катум Бога, зетю Орлятине,
не губи ме на твои дворове,
твои двори кръви ке утанат,
изнеси ме на широко полье.
Послуша го Орлятин войвода,
изнесе го на широко полье.
Возправи се Марко добър юнак,
возправи се на юнашки нодзе,
три аршина узем го накара.
Па си хвана сестра Ангелина,
извърте й ньойни църни очи,
отсече си ньойна руса глава,
глава тури конска зобилница,
па си ойде дома на дворове,
па на майкя потио говори:
- Я излезни, моя стара мале,
я си бръкни конска зобилница,
да си видиш щерка що ти прати!
Послуша го неговата майкя,
бръкнала в конска зобилница,
извадила ньойна руса глава,
па на сина потио говори:
- Леле, Марко, леле, мили сину,
суа била тая десна ръка,
що отсекла тая руса глава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009