|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лютица Богдан
Седнал беше дели баша Марко,
седнал беше ручок да си руча
със негова стара майка.
Като си ручок ручаше,
под мустак са смееше.
Запита го старата му майка:
- Ой та тебе, дели баша Марко,
защо си ручок ручаш
и се под мустак смееш?
Дали се смееш на моята старост?
Отговаря дели баша Марко:
- Не се смея, мамо, на твойта старост,
твойта старост, мамо, Божа повилия.
Кат ручок ручах, на акъл ми дойде...
Нали, мамо, имах една сестра Мона,
тя сядаше вънка на калдаръма,
обличаше елече атлазено.
Кога минаха турски бейове
отде я видя Айрадин войвода,
че я хвана за десната ръка,
че я метна, мамо, на конче до него.
Оттогава стават, мале ле,
цели ми девет години.
Сега хабер пратигна, мамо,
мъжка е рожба добила!
Мене кани, мамо, момче да кръстя,
тебе кани, мамо, момче да й бавиш...
Айтос (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009
|