|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кумова клетва
Поканил Богдан, поканил
негови девет кумеца,
девет кумеца венчани,
венчани непрощавани.
Кумците ще си прощава,
кумици ще си дарява.
Всекиму Богдан ще даде
по една жълта жълтица
и по една крава ялова.
Като ядяха и пиеха,
и си по влашки говорят,
Богдана да си убият.
Всичките ядат и пият,
ни яде Велка, ни пие.
Богдан кумичке думаше:
- Кумичке Велке, най-малка,
що ни ядеш, Велке, ни пиеш?
Дали ти й ясте неугодно,
или си нещо сърдита?
Велка Богдане думаше:
- Богдане, кръстник Богдане,
станаха девет години
откак роднини станахме,
диван не съм ти стояла,
на ръце не поливала,
я хайде, навън да излезем,
че има нещо да кажа.
Като са навън излезли,
Велка на Богдан думаше:
- Богдане, кръстник Богдане,
кумците ядат и пият
и си по влашки хортуват -
да вземат да те помъчат,
на мъки да те обърнат,
колкото си дари им дарил,
и още толкоз да дариш!
Богдан кумичке думаше:
- Кумичке Велке, най-малка,
да даде Господ, кумичке,
да огрееш като слънцето,
да светиш като месеца,
пък моите девет кумеца,
на мрамор камък да станат!
Кумичке Велке, най-малка,
когато кръстник прокълне,
клетвата ще се изпълни!
Кога в собата влязоха,
кумците на камък станали.
Козлубик, дн. Сливовица, Горнооряховско (Стоин-ССБ, № 2688 - "Кумова
клетва").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|