* * *

Кумова клетва

Проговаря Дамяница млада:
- Чуеш мене, Дамянова мале,
я попитай сина ти Дамяна,
къде ч'иде, къде че пътува,
еве стана две седмици време,
коня справя, бели пари брои,
а никому нищо не казва!
Проговаря Дамянова майка:
- Синко Дамяне, Дамяне,
еве стана две седмици време,
коня справяш, бели пари броиш,
а никому нищо не казуеш,
къде че идеш, къде че пътуваш?
Проговаря Дамян на майка му:
- Щом ме питаш, мале, че ти кажем,
кум ме канят у Влашко да идем,
деца да кръщавам, булка да венчавам,
па се чудим, мале, па се маем,
дали да водим Петкана сос мене?...
Па му майка тихом проговаря:
- Че си водиш Петкана сос тебе,
кум е грозно без кумица да е!
Та се справят Дамян и Петкана
да си идат у Влашко кумове.
Отишли са на ден Бъдни вечер,
седели са до ден до Йованден,
венчали са до девет невести.
Дар е вземал Дамян, дар е вземал,
дар е вземал до девет кожуха,
на Петкана девет чифта хубави обуща.
Па седели до Атанасовден,
па кръстили девет мъжки деца.
Дар е вземал Дамян, дар е вземал,
дар е вземал девет влашки ризи,
на Петкана девет чифта алени чорапи.
Справя се Дамян, пооди,
сбират се скъпи дарове,
поодат си дома да си идат.
Изпращат ги до девет невести
и до девет млади младоженци.
Като из пътьо вървеха,
из поле влашко хубаво,
Дамян се у поле заглежда.
Щото бяха девет младоженци,
они си влашки думаха.
Петкана влашки разбира
и си у младоженци ослушва;
они се сите заканват:
- Я да се назад върнем,
да съблечем младоженска руба,
да облечем хайдушката руба,
да стигнем кума ни Дамяна,
да му вземем тежките дарове,
а Петкана назад да я върнем,
сите наред нея да любим!
Па са се назад върнали.
Петкана на Дамян продума:
- Слушай мене, бре, либе Дамяне,
хайде бърже коня да караме,
да си стигнем у гора зелена,
дано ни гора закрили.
Що си беха до девет младоженци,
ти се у поле заглеждаш,
а они влашки думаха,
стига са ни нас изпращали,
да се назад върнели,
да съблекат младоженска руба,
да облекат хайдушката руба,
па нази двама да ни стигнат,
тебе младо да те погубят,
да си вземат тежките дарове,
а мене назад да върнат,
сите мене наред да любят.
Дорде Петкана дума да издума,
Дамян се назад обръща,
по път се мъгла дигнала.
- Ако са това мои кръщелници,
мои кръщелници помислили,
щото са си до девет младоженци,
да си станат на девет кютука,
щото са си до девет невести,
да си станат девет кукувици
да си кацнат на кютуци!
Таман си е Дамян издумал,
щото беха девет младоженци,
станали са на девет кютука,
щото беха до девет невести,
станали са на девет кукувици,
кацнали са на девет кютука.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010