|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кумова клетва
Калесал Диман, Диманчо,
негови девет кумове,
че да им прошка отдаде.
Диманчовите кумове,
като из пътя идеха,
един си други думаха:
- Хайдете едно да станем,
вино, ракия да смесим,
кръстника да си опийме,
парите да му вземеме,
парите, жълти жълтици!
Като са у тях отишле,
всичките ядат и пият;
най-малката му кумица
не яде, още не пие...
Кръстник кумице думаше:
- Защо не ядеш, не пиеш?
Кумица дума кръстника:
- По нас е, холам, адета -
кръстник навън да излезе,
кумица да му полее.
И тий са навън излезли,
тогаз му е тя казала -
когато из пътя идели,
какво са тий говорели.
И той ги люто прокълна -
като си назад отиват,
на прах и пепел да станат!
Както ги й Диман прокълнал -
на прах и пепел станали...
Могила, Новопазарско (СбНУ 42/1936, № 126 - "Кумци и кръстник").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|