* * *

Кумова клетва

Покалесал ми й кум Богдан
дванайсе млади кумици,
кумици да си прощава,
децата да им кръщава.
На кумците си дар дава -
по една феса алена,
на кумиците дар дава -
по едно тасче сребърно,
на децата им кръст дава -
по една жълта жълтица.
Кумици ядат и пият,
кум Богдан диван седеше,
сребърна чаша държеше,
с червено вино налива,
на кумици я подава.
Кумците влашки приказват:
- Бъри й болярин кум Богдан!
Хайдете да го затрием,
с имане да се набайме!
Кум Богдан не им разбира,
пък майка му им разбира.
Тя на Богдана думаше:
- Чуваш ли, куме Богдане,
чуваш ли и разбираш ли,
как си кумците приказват:
"Бъри й болярин кум Богдан!
Хайдете да го затрием,
с имане да се набайме!"
Кум Богдан мамо думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
който въз мене посегне,
на мрамор камък да стане!
Че са пояли, попили,
станали да го затрият.
Който въз него посегна,
на мрамор камък ставаше.
Кум Богдан мамо думаше:
- Видиш ли, мамо, видиш ли,
видиш ли и разбираш ли.
как си кумците станаха
се на мрамор и камък!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010