* * *

Кумова клетва

Венчавал Богдан, Богдане,
венчавал Богдан, не прощал,
девет кумици станали,
кумици с малки кумчета.
Майка му дума Богдане:
- Богдане, стига си, мама, венчавал,
венчавал, синко, не прощал;
ти иди, мама, на пазар,
че купи, мама, съдове,
котлите с кобилиците,
че си кумци повикай,
повикай да ги простиш.
Богдан майка си послуша,
изкара конче от яхъри,
изкара и го оседли.
Тръгна да отива на пазар.
Като върви през гората,
хайдушка пушка пукнала,
Богдан у сърце ударила,
падна Богдан от кончето
и на кончето думаше:
- Да идеш, конче, у дома,
на порти хлопай, изръжвай,
дано те мама позачуй
и тя навън да излезе,
и дворовете обиколи,
а ти я при мене доведи.
Богдан майка си като видя
и той си майка думаше:
- Умирам, мамо, отвадям,
до кога ще ме жалиш?
Майка му думаше:
- Богдане, аз ще те жаля,
доде Дунав пресъхне,
докато риба пропее.
По отподир иде сестра му,
Богдан сестра думаше:
- Умирам, сестро, отивам,
докога ще ме жалееш?
Сестра му дума, продума:
- Богдане, аз ще те, братко, жалея
цели ми девет години,
със черно, братко, ще ходя,
със черни котли за вода.
Подир сестра му иде жена му,
Богдан Еленки думаше:
- Умирам, мари, отговори ми,
докога ще ме жалейш?
Жена му дума, продума:
- Богдане, аз ще те жалея,
откато те от къща изнеса,
докато на гроба те занесат;
като се назад върнат,
дотогаз ще ми й жалбата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010