|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кумова клетва
Поскалесал беше
калтата Янкула
своите девет кумци
с девет кумици
жътва да му женат
на голяма нива,
на широка поста.
Жънали се, жънали,
дор ми до пладне.
Кога пладне дойде,
седнали да ядат.
Като си ядяха,
нали се сдумаха:
"Кога си отидем,
хайде да хванем
калтата Янкула,
ръце да му вържем,
мъки да му дадем,
пари да му вземем!"
Всички са съгласни,
най-малка кумица,
кумица Янкулца,
тя каил не става
ръце да му вържат,
мъки да му дадат,
пари да му вземат.
Вечер ме, като си отишли,
седнали да вечерят.
Най-малка кумица,
тя не ще да яде,
най калтати дума:
- Калтата Янкула,
твоите девет кумци
с осем кумици,
те си се сдумаха,
като се нахранят
ръце да ти вържат,
мъки да ти дадат,
пари да ти вземат!
Калатата Янкула
тогава им продума:
- Ой ва вази,
девет кумци
с осем кумици,
кой както седите -
тъй да останете!
Калтатова клетва,
тя на часа стига -
мърдат, мърдат, джанъм,
пък на място стоят.
Горски извор, Хасковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|