|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кумова клетва
Кумувал Богдан, Богдане,
кумувал, прошка не давал,
кръщавал, дрешки не давал.
Поканил девет кумици,
поканил, кумство да прави,
девет кумици да прости
по една чашка сребърна
и по едно сукно алено.
На най-малката кумица,
кумица Богданица,
нейната чашка е златна,
нейното сукно мораво,
мораво и поднизано.
Кога кумици вървели,
вървели и приказвали:
- Кога у кума идеме,
кум Богдан ще си убием!
Кога у кума отишли
всички му по ред полели.
Най-малката кумица,
тя на кума си думаше:
- Кума навънка до излезе,
кумица да му полее,
че към нас реда е такъв.
Тя на кума си поляла,
поляла и му казала:
- Куме ле, кум Богдане,
твоите осем кумици,
кога из пътя вървяха,
те си се, куме, заканиха,
заканиха да те убият,
дето им сукно алено,
дето им чашки сребърни.
Кум Богдан в къщи е влязъл
и си кумици прокълнал:
- Колкото съм ви деца кръстил,
до едно да ги изгубите!
Генерал Инзово, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|