|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кумова клетва
Кумувал беше Богдан, кумувал,
венчавал беше, кръщавал,
кръщавал, пък не прощавал.
Станали девет кумици
и осем млади кумици,
той ги на прошка колесал.
Каква им беше прошката -
по една чаша сребърна
и по едно сукно алено.
На най-малката, Богдана -
нейната чаша от алтън,
нейното сукно мораво...
Като другаде видели,
те каил не станали,
една са дума думали -
като тръгнат да си отиват,
на мъка да го ударят,
парите да му уземат...
Богдана дума на Богдан:
- Куме, куме Богдане,
по наше село й адета
кума навън да излезе,
на ръце да му полея.
Богдан навънка излезе,
Богдана тогаз му рече:
- Богдане, куме Богдане,
твоите девет кумици
една се дума сдумаха -
га тръгнат да си отиват,
на мъка да го ударят,
парите да ти уземат!...
Богдан Богдани продума:
- Богданке, мила кумице,
ако е, холан, истина,
дорде във къщи да влезем -
на мермер камък да станат!
Кога в къщи влезнали -
на мермер камък станали...
Един кум на земята,
един Бог на небето!
Дядово, Новозагорско; лазарска - на кум (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|