|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кольо Бързака
Отгоре слязоха моми градехчанки,
моми градехчанки, кални матейчанки.
Че се й задало черен, темен облак,
че й заваляло ситен буен дъждец,
я че са протекли кални мътни реки.
Ах, отговарят моми градехчанки,
моми градехчанки, кални матейчанки:
- Я, хой ми те тебе, Кольо гемиджийо,
Кольо гемиджийо, най баш каикчийо,
хайде ни преведи през таз мътна вода,
през таз мътна вода, през дълбока река -
ний ще ти заплатим тежката кирия,
по една парица, по една жълтица!
Ах, отговаря Кольо гемиджия,
Кольо гемиджия, най баш каикчия:
- Я, хой ви вази, моми градехчанки,
моми градехчанки, кални матейчанки,
ази не ви искам тежката кирия,
по една парица, по една жълтица;
я най ви искам по една целувка,
по една целувка, по сладка милувка!...
неуточнено, Сливенско (СбНУ 24, с. 96, № 94 - "Моми градехчанки
и Колю каикчия"); градехчанки, вер. от Градец, Котленско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010
|