* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Поболе се болен млад Евдакия,
та е лежал девет годин време
и покара десета година.
Рано рани Евдакево любне,
рано рани у света неделя,
двори мете и столове реди.
Глава дига болен Евдакия,
глава дига, на любне говори:
- Ой те тебе, мое пръвно любне,
що си раниш у света неделя,
двори метеш и столове редиш?
А она му тиом проговаря:
- Ой те тебе, болен Евдакийо,
еве стана девет годин време
и покара десета година,
отка сме се ниека вземали,
ти си се болен, та болен.
Че се годим за други юнака,
други юнак от друга краина.
Таман си е дума издумала,
пуни двори китени сватове.
Глава дига болен Евдакия,
глава дига, на любне говори:
- Ой те тебе, мое пръвно любне,
изнеси ми алени пояси
да съберем кости по постеля!
Нема како, любне изнело е,
изнело е алени пояси,
та е събрал кости по постеля.
Дума дума болен Евдакия:
- Ой те тебе, мое пръвно любне,
не ме турай горе у софрата,
у софрата горе у юнаци,
нел ме тури доле у софрата,
у софрата доле у децата!
Нема како, любне турило го,
турило го доле у децата.
Дума дума болен Евдакия:
- Чуеш мене, мое пръвно любне,
я изнеси чаша столовата,
що си бере седемдесе ока,
зареди я редом по софрата -
който може чаша да изпие,
той че тебе, моме, да те люби!
Нема како, любне изнело е,
изнело е чаша столовата.
Редом реди она по софрата,
никой не мож чаша да изпие.
Ред си дойде млади младоженя,
той не може чаша да си държи,
а то не ли чаша да изпие.
Ред си дойде болен Евдакия -
ка я взема у десната ръка,
та надигна чаша столовата,
та не можа и забо да намокри,
а то не ли гърло да усети.
Па си дума неговото любне:
- Я ми сипи още една чаша,
ега може гърло да усети!
Нема како, любне сипало е,
сипало е още една чаша,
тогай си е гърло усетило.
Дума дума болен Евдакия:
- Ой те тебе, мое пръвно любне,
я изнеси сабля ръждавица,
щото не е, любне, девет годин,
девет годин из кания вадена,
зареди я редом по софрата -
който може сабля да извади,
той ще тебе, моме, да те люби!
Нема како, любне изнело е,
изнело е сабля ръждавица.
Редом реди она по софрата,
никой не мож сабля да извади.
Ред си дойде млади младоженя,
той не може сабля и да държи,
а то не ли сабля да извади.
Ред си дойде болен Евдакия -
ка си взема сабля ръждавица,
сама сабля из кания падна,
развърте се налево, надесно,
та посече китени сватове,
сал остави млади младоженя,
па почнаа борба да се борат.
Борили се три дни и три нощи,
изкопаа дупка до колена.
Дума дума болен Евдакия:
- Ой те тебе, мое пръвно любне,
я си слези доле у дупката,
та помогни я нему, я мене!
Нема како, любне слезнало е,
слезнало е доле у дупката,
па извади ноже цръноцренче,
та отреза алени пояси.
Разпасаа се алени пояси.
Разлюти се болен Евдакия,
удари го у църната земя,
накара го три лахти уземи
и четвърто у дробно камене.
Па си хвана неговото любне,
па на любне потио говори:
- Чуеш мене, мое пръвно любне,
дали тизе мене че ми служиш,
или тизе свекя че ми светиш?
А она му потиом говори:
- Ой те тебе, болен Евдакийо,
я не мога тебе да ти служим,
я че тебе чаша да препълним,
по-добре я свекя да ти светим!
Намаза я лоя и катрана,
запали я от русата глава,
та изгоре до дно, до петите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009